С наближаването на десетия месец все повече демонстрираме желание да стъпваме по-уверено и здраво на земята. С една дума –

вече ни се иска да ходим!

Този преломен за израстването и развитието на всяко едно малко човече период – понякога по-кратък, понякога по-продължителен, е известен като... периода на прохождането.

Първите очарователно неумели, но смели опити на бебе Мишо, ни подтикнаха да потърсим решение на въпроса:

Да обуваме ли обувки и какви да бъдат те?

Оказаха се противоречиви (и поради това объркващи) мненията на специалистите ортопеди и педиатри по въпроса как трябва да бъде обуто прохождащото дете.

За да се избегне изкривяване, някои ортопеди съветват

да се използват високи, обхващащи и силно пристягащи глезена обувчици. Други препоръчват обувките в този период да бъдат с твърда, извита по стъпалото подметка. Причината да се препоръчват такива ортопедични обувки е да се предпазят крачетата от увреждане и получаване на т.нар. плоскостъпие.

Трети пък тотално отричат намесата на каквито и да било обувки,

буйки, папуци и т.н., освен ако не се касае за наличие на проблем. Те застъпват идеята, че най-естествено е първите стъпки да бъдат направени с боси крачета.

Във възрастта на прохождането костната система и мускулатурата

са вече достатъчно изградени и естествено укрепнали, за да издържат тежестта и натоварването на изправеното телце. Затова лично аз като майка считам, че не е необходимо излишно да се обременява малкото краче с пристегнати около глезенчето му обувки или от такива с твърди подметки. Подкрепям и тезата, че те са подходящи само за деца с проблеми.

Смятам, че най-добрата за този период обувка,

трябва да бъде достатъчно лека, с мека и тънка подметка, за да даде възможност на нормалното развитие на сензорните възприятия. Ходеното с боси крачета, по чорапки или терлички или със съвсем тънки и меки подметки тип мокасина, освен че действа общоукрепващо,

спомага и за усъвършенстването на мисловната дейност

Това е лесно обяснимо, тъй като всички знаем, че на ходилата има множество нервни окончания. Информацията, която се придобива чрез тях, минавайки през всички съответни органи, стига до командния център – мозъка, който реагира адекватно и най-благоприятно за целия организъм.

Ето защо най-симпатична ми се струва идеята

на онези ортопеди, които съветват да оставяме прохождащото човече да стъпва босо –  по пясъка или тревата. Е, тъй като сега е зима, можем да заместим топлия пясък и меката тревичка с дебел китеник или вълнено одеалце. За малкия първопроходец няма сезони, няма препятствия. Достатъчно е силното му желание и, разбира се, малко помощ от мама и тате.