Тъй като е доста нескромно да вземеш репортаж от себе си, ще се задоволя с кратък разказ за вчерашната щастлива преживелица.

Празнувахме Първия ми Рожден Ден!

В тесен кръг, но от широко скроени хора, веселбата, поне за мен, беше впечатляваща! Разбира се, мама и тате – обзети от радостно вълнение. Баба и дядо – светят и искрят от гордост и едновременно топящи се от умиление. Представяте ли си зрелището: две снежни топки, които се топят и в същото време светят и хвърлят фойерверки! Милата ми кръстница и сърцатият ми кръстник ме ощастливиха най-вече със засмяното си присъствие. Подариха ми и един страхотен кучо, който още няма име, но вече сме неразделни.

Вродената ми скромност, за която многократно съм споменавал,

ми нашепва да си замълча, нооо явно трябва да ви съобщя причината за споменатото по-горе сияещо настроение. Вчерашният ден ще бъде паметен и с първите пет, а малко по-късно и дванадесет НАПЪЛНО САМОСТОЯТЕЛНИ СТЪПКИ.

Ура! Проходих!

Явно и пред публика. На първия си рожден ден показах на всички, че стъпвам здраво на земята и вече мога да ходя където си поискам. Малко преувеличавам с последното, но... такъв съм си – свободолюбив и любопитен. Пък и това не са пороци, нали?!

Задоволих и гурманската си амбиция

За пръв път в живота си похапнах от традиционната тортичка. Малко инкогнито, така де... тайничко, защото само дядо и кръстницата забелязаха, но важното  е, че се СЛУЧИ. :)

Другото, което едва ли някога ще забравя

е първото ми, почти самостоятелно посещение в магазина за детски играчки и чудеса. Преди да започнат тостовете в моя чест, с дядо ми се измъкнахме и само след 42 крачки се озовахме в... пещера, само че слънчева. От моето ниво до далечния таван се бяха събрали всичките играчки на света. Кукли, люлеещи кончета и ликорни, Чубака и други рошльовци, звездни телескопи, Мики Маус и гаджето му Мини, моята слабост – Чебурашка заедно с готиния Гена... Няма да ми стигне една седмица, дори само да ги маркирам. Лошото е, ча ако решиш да си избереш нещичко или някого, ще се затрудниш неимоверно. Ако бяха две или три играчки, лесно – взимаш ги всичките. Ама тук, в случая няма да стигнат пенсиите на баба и дядо, взети заедно. Така че оставих покупката за по-удобен момент и за да има време за премисляне и избор на нещо по-впечатляващо.

За първи път не ми се приспа

и в 21, и в 22 и дори в 23 часа. Може би се дължеше на шоколада в тортата? Но накрая, тъй като през деня бях дремнал само два пъти, в 23.40 отпуснах уморената си и пълна с впечатления глава на вярната си възглавничка и... продължих веселието, само че... на сън.

P.S.  В съня си успешно духнах за втори път свещичката на тортата – двойна гаранция за сбъдване на всичките ми желания!

Ваш Мишо, на една година - внушително!  :)