Смяната на памперсите и преобличането –

тази така досадна, но необходима подробност от ежедневието ни, напоследък придоби характеристиките на състезание, надхитряне и боричкане. Почти винаги настроението рязко се оптимизира, започват закачки, правене на пук, невероятни извивки и пози. И всичко това – полято с глазура от много смях, шеги и безкрайни комични ситуации. Като техен главен творец малкият пакостник се оказа безкрайно изобретателен.

Колкото на теб ти става по-трудно, толкова на него – по-смешно

За какво иде реч. Цялата сложна манипулация трябва да извършвам изключително осторожно, внимателно и без да допускам и секунда разсейване. Едно малко невнимание, леко отклоняване на погледа и вече съм възнаградена с

подигравателен смях и хихикане

Например, след няколко неуспешни опита, в резултат на които най-сетне съм успяла да обуя и двете крачета, достатъчен е само един финт на палавото живаче, за да се окаже едното краче отново голо, а секунда по-късно – и другото. Следва радостен писък на победоносен възторг. Отново сме на стартовата линия. Същото се повтаря с ръкавите, с терличките и т.н.

В тези все по-зачестили ситуации, било то ританки, бодита, блузки, ризки и всичко останало, попаднало в обхвата на грабливите ръчички –

с един елегантно-закачлив замах

се озовава върху земята на метър-два разстояние извън обсега ми – като че ли нарочно да не бъдат достигнати.

За памперсите да не говорим

Поради необузданите и резки движения и в двете посоки монтирането им стана напоследък почти невъзможно. Обикновено, в такива случаи, на помощ ми идват предвидливо разположените наблизо около масата за преобличане играчки.

Тук обаче трябва да се действа скорострелно –

докато малкият финтьор е по гръб, грабвам най-близката такава (за предпочитане дрънкаща, пееща, писукаща или светеща) и започвам да действам, впускайки се в състезание с краткото време, в което заинтригуваният от джаджата в ръцете си любопитко кротува. Забавя ли се дори секунда, губя битката. Но и тогава между избора да се смееш или да плачеш, в края на краищата залагаш на смеха. Пък и едва ли има някой, който да устои на така заразителния звучен бебешки смях.

Така мисията "смяна на памперс"

в повечето случаи се оказва почти невъзможна без намесата на втори човек. Обикновено това е таткото (ако, разбира се, имаме шанса да е някъде наблизо). Двамата, надвесени над палавите ритници на неукротимото човече, с всеобщи усилия успяваме да влезем в добър синхрон и да постигнем по-бързо и безпрепятствено мечтания резултат.

Така или иначе ежедневните тренировки и състезания довеждат до повишаване на майсторството и на двете състезаващи се страни, което прави играта още по-пъргава и интензивна от ден на ден.

След многобройни, неуспешни опити, фокусът се е получил –

целта на занятието е постигната. Обяснението – ловкост на ръцете, актьорско (комедийно) майсторство и най-важното – търпение. Е, накрая героите са уморени. И двете страни са си отдъхнали и... доволни. Едната, разбира се, малко повече от другата. Досещате се коя.