Прав е мъдрецът, който е казал, че животът е движение, движението – живот. А какво може да добави един невръстен по обясними причини, начинаещ спортист, олимпийски състезател надявам се, в началото на кариерата си. Здравейте отново, мили мои дами и чаровни мами. Разбира се, моите емоции са положителни, а по отношение на вас – благонамерени. Искам да ви споделя този път
преживелиците ми около първите ми стъпки в света на спорта.
Още в първите дни и седмици от появата ми на бял свят се започна една уж благонамерена или, както големите се изразяват, кампания за благоприятното ми физическо развитие. Кампания, която постепенно се превърна в ежедневно коментирана тема и още малко ще достигне висините на идеология. За какво иде реч? Зааа, простичко казано, разни поглаждания, леки пощипвания, опъвания, потупвания, извивания, обединени под
благовидните названия – масажчета и гимнастика
Като се започне от върха на ушите ми, мине се през вратлето, раменете и плешките ми, от двете страни на гръбначния стълб, през пухкавото място под него, през крачетата, свивките, та чак до стъпалата и пръстчетата поотделно. Общо взето получава се нещо средно между
омесване на питка и приоми, заимствани от средновековната инквизиция
Приложени, било то след любимата баня или преди сладкото похапване, упражненията и масажчетата станаха задължителна процедура в моя все по-ангажиран и деен живот.
Най-интересното обаче, което искам да споделя с вас, е следното – разбрах, че докато при големите спортуването изисква усилия и изразходване на много енергия, в моята спортна практика то се оказа със силно енергозахранващ ефект. Изразходвам изобилно само от неизчерпаемите си запаси смях на глас. След тренировки съм винаги бодър, силен, доволен и... (понеже съм искрен) мнооого гладен.
Редно е това, което е полезно, да му отдам дължимото и като един петмесечен спортяга да призная, че има доста положителни ефекти. Говоря за една вече по-интензивна физическа натовареност, на която волю неволю съм принуден да участвам. Натовареност, която представлява
комбинация между съветите на д-р Спок и невъзможните йогийски пози на прочутия Жое Клемендоре
от древността – някъде 60-те години на миналия век. След прилагането им постигането ми на "нирвана" е стопроцентово гарантирано. Спя здраво и си редя от време на време някоя и друга тайнствена мантра.
Е, за напредъка си не мога да не отдам дължимото на най-верния ми спаринг партньор – мама, с която често атакувам определени гимнастически фигури и лично аз съм убеден, че имам отлични постижения.
През първото ми тримесечие към момента с нея карахме велосипед
или едновременно свивахме крачетата ми в коленцата, а ръчичките смело кръстосвахме и опъвахме настрани или нагоре. Сега вече към тези забавни фигурки добавихме и други като повдигане на крачетата ми в прав ъгъл. Ставам и от легнало по гръб положение с вече добре изправена напред глава, докато мама ме подпира с длан, поставена отдолу на гръбчето ми и лекичко ме подпомага.
Мърдам си и пръстите на стъпалата така както никой не може
Докато в далечното минало, когато бях на около три месеца, живеех предимно по гръб, сега, наближавайки петте, повечето будно състояние прекарвам по корем. Много приятни за мен и полезни се оказаха масажчетата на гръбчето, които мама извършва, като първо плавно спуска дланите си от вратлето надолу, от двете страни на гръбначния ми стълб, без да го досяга, а после с опакото на дланите си ги плъзга нагоре. Повтаря движенията няколко пъти.
Сам човек не е за никъде (дори и когато си сменя памперсите)
Ето защо, на този етап, под секрет мога да ви споделя, че наред с мама, често пъти и тате, и дядо се явяват мои спаринг партньори. Позата на плувец например, която също се изпълнява по корем, но във въздуха, е много приятна и е редно да призная, че е и полезна за практикуване в тази така
важна, стартова и фундаментална възраст
Но, да подчертая, тук е нужна намесата на достатъчно силен и смел спаринг партньор, който в случая се явява в лицето на тате. С едната си ръка той ме хваща здраво под мишниците ми, а с другата смело ме крепи и придържа за глезените ми.
След това виртуозно изпълнение на фигура от висшия пилотаж, да си призная честно, леснотиите от гимнастиката за тримесечни хлапета ми изглеждат детска игра. Лекотата, с която ги усвоявям няма предизвикателства. Те ми приличат на
прекрасните, плавни, но твърде бавни за моя милост, изпълнени с много музика,
движения на последователите на учителя Дънов. А напоследък констатирам, че явно нещо ме влече към по-динамичните спортни и източни бойни изкуства. Тук не мога да се въздържа и да не ви препоръчам някоя и друга хватка от "Кунг фу панда" 2.
В последно време застрашително бързо наддавам на килограми и в сантиметри и съответно взех мерки - все по-честичко сам прилагам умението с повдигането на главата си, като
правя коремни преси,
за да запазя поне прилична обиколка на талията. Сред много полезните упражнения за поддържане на вече приятно позакръглената ми фигурка е търкулването ми от гръбче по корем и от коремче по гръб. Е, с нежелание признавам, че тук все още е нужно участието на някой от вече споменатите по-горе спаринг партньори.
Вече смело мога да призная, че наближава и моментът, някъде след около месец, в който най-сетне ще мога спокойно и за дълго да си седя на "д"-то. Навярно точно тогава ще мога с лекота да хвана десния си крак и най-после да сложа палеца му в устата си. После пък ще дойде ред на левия, а накрая – и умението ми да лапна и двата си пръста наведнъж.
Още от сега мога да ви уверя, че за мен недостижима йога поза няма
Макар че някои от упражненията са по-трудни като например лицеви опори и разни шпагати – мъжки, женски и детски, не се оплаквам, а напротив – мога да се похваля, че усърдно, сериозно, а в повечето случаи несериозно, заливайки се от смях, усвоявам и усъвършенствам изискуемите норми за четири – пет месечно бебе.
Напоследък, да си призная, често изпробвам хватателните си способности,
не само на ръчичките си, но и на крачетата си с оглед постигането на възможността един ден да се хващам с тях и да вися надолу с главата като маймунката, която виси над шезлонга ми (това в кръга на шегата де). Ама признайте си, че е примамливо и интересно да виснеш на халките, така както Йовчев например, само че захванал се здраво с пръстите на краката.
Няма да завърша с хвалебствия към спорта, спортуването или спортуващите. Но ще си позволя няколко съвета. Казано е "Не питай старило, а питай патило". И аз като патил и препатил вече близо пет месеца, ще ви отговоря:
Първо – спортувай, когато не те мързи и обезателно на празен стомах!
Второ – спортувай с мама, тате или с баба и дядо, забавлението е гарантирано!
Трето - спортувай толкова, колкото ти е приятно. Ако не си на кеф – викай, реви на воля или се престори, че плачеш!
Четвърто – спортувай весело и с много смях на глас!
Повярвайте ми, върховните постижения, победите и наградите ще дойдат неминуемо.
Ваш Мишо, почти на пет месеца и вече обсебен от спорта.
