Ако някоя млада майка на още ненавършил първата си годинка палавник

се похвали, че има достатъчно свободно време за себе си, то или ползва услугите на бавачка, или не казва истината. Всички мами знаем, че времето, иначе в тези толкова щастливи дни, е много много кът и тече бързо и неусетно. Едва сме приготвили вкусното зеленчуково пюренце, използвайки минутките за сън, решаваме да се поспретнем (нали все пак сме жени). Тъкмо да дръпнем една очна линия, и хааайде – бойният призив от креватчето отново ни връща на "фронта".

Но да спазим хронологията. Започваме с утрото

Макар полусънена и все още в замъглено съзнание скачам светкавично, за да реагирам подобаващо на свежите и бодри писъци, призоваващи за внимание. Ако ли не дай боже, наскоро съм се унесла в дълбок сутрешен сън и закъснея с реакциите си, има опасност да се стигне до колоратурни и дори фалцетни височини.

Така или иначе, първата сутрешна прегръдка води до затопляне на отношенията, радост и утеха. Вече няма сръдни, а настойчиво и енергично подритване, което казва: "Г л а д е н   с ъ м!"

Позаситен, доволно примляскващ

и почесващ с показалче горното никнещо зъбче, малкият нетърпеливец е готов за... смяна на памперса. До неотдавна процедурата ставаше лесно, но поради необузданата проява на бликаща енергия – неспирно ритане и търкаляне, мисията "смяна на памперс" стана почти невъзможна. Явно още отсега започват репетициите за Lord of the dance.

Независимо,че доста честичко се случва, отново се оказвам неподготвена –

тъкмо да сложа новия чист памперс под добре измитото, подсушено и напудрено дупе, една свободна и възторжена струя "пиш" разваля целия ефект от старанията ми дотук. Започвам всичко отначало, съпроводена с почти подигравателен майтапчийски смях и дяволито подхилкване. Ритането става още по-буйно, а търкалянето – неудържимо. Тогава се налага да бъде призован на помощ и все още сънения тате.

Целият ритуал отново се повтаря –

размяна на нежности, целувки, гукания и всичко това на фона на интензивно неукротимо боричкане.

След 30 до 60 минутно щателно разпределяне на играчките на любими и не толкова любими (като последните се озовават на земята), неусетно настъпва моментът на редовната сутрешна дрямка.

Това за мен е сигнал за самостоятелни действия

Усещайки и двете си ръце свободни, бързам да приведа в ред стаята и част от себе си. Това са и минутите, в които стерилизирам биберони, шишета, лъжички, гризалки и изобщо всичко, което малкият лакомник слага в устата си. Списъкът на тези неща не е пълен, защото през деня поне още няколко пъти се налага да изпирам и изпарвам още един куп кърпички, лигавничета, мечета, дрънкалки и дъвкалки.

В рамките на час – час и половина трябва да съм приключила и със следващото в списъка – може би най-важното – менюто.

Няма време за нищо повече и за никой повече – нито за таткото, нито за мен

С малки изключения цикълът се повтаря още преди да съм приключила "задължителната програма". За "волната" – и дума да не става. В редките случаи на промяна в ритъма (когато ни се налага да отидем на месечния преглед при доктора или пък дойдат гости), естествено, правя необходимото, за да съм в кондиция.

Ситуацията налага, щем-нещем, да съчетаваме разходките с пазаруването

Научих се да действам така, че едното да не пречи на другото. И малкият глезльо в количката кокори доволно очички срещу ярките светлини и многоцветни витрини, и мама се е пременила набързо с нова туника.

Връщаме се подновени и освежени към домашната въртележка

Пускам Моцарт или Пинк Флойд и на този фон продължаваме еднообразния, но неомръзващ,  ритуал – къпане, хапване, миене, смяна на памперси, игри, смяна на памперси, целувки, пак смяна на памперси и накрая дрямка. Възползвам се от последното,

за да открадна мъничко свободно време и за себе си – за тонус и релакс

Трудно е наистина, но е важно и необходимо. В ободряването включвам непременно къпането и по възможност малко аеробика.

Дори  и самостоятелното заиграване

на малкия калпазанин с играчките в креватчето му да ми отпуска по няколко минути свободно време, то той и тогава се нуждае от внимание и наблюдение. И нека бъда честна  - в такива моменти, пък и не само,

помощта на тате, баба и дядо е наистина несравнима и неоценима.