Няма по-прекрасни и стойностни минути в човешкия живот от тези, прекарани в сладки и смислени разговори с малкия мъдрец. Душевният свят на децата е толкова завладяващ, пъстър, вълнуващ, интригуващ, мил, докосващ, удивляващ, вдъхновяващ, че едва ли ще се намерят думи, които да опишат цялото богатство, което може да се побере в него - в онези любопитни широко отворени за живота очи, в онова чудно и звънливо гласче, чуруликащо край теб и милващо слуха ти с трелите на ангел, в онази огромна детска усмивка, напояваща света с магия и сияние. 

Разговорите с 4-годишния Мишо са точно такива – магия и сияние. С всеки изминал ден те стават все по-изумителни и забавни, докато в един момент не осъзнавам колко много ние, уж порасналите и "поумнелите", можем да научим от едно мъничко дете, и, изумени от ред на мисли и словоизлияния, да се посмеем от сърце...  

                                                        ~~~~
                 
-    Мамо, гледай, гледай какво птиче! Не е като другите, а шарено! Кой го е оцветил така хубаво, мамо?
-    Пролетта...
-    А тя с какво рисува?
-    С цветовете на дъгата.
-    Дъгата? Колко интересно! А докато го рисува, за опашката ли го държи или за човката?

                                                       ~~~~

Мишо: "Тате, чичкото, който управлява влакчето на метрото всичко знае! Знае, че вратите се отварят, хората слизат и се качват, после вратите пак се затварят и чак тогава тръгва. Много е умен. Само едно не разбирам: Откъде знае, че аз отивам на Борисовата градина?"

                                                        ~~~~

На разходка в парка. Минаваме покрай един полицай. Мишо ококорва радостно очички  и се провиква към него, размахвайки развълнувано ръка за поздрав:
-    Здравей, полицай!
-    Здравей! - със сдържана усмивка му отговаря той.
-    Имаш ли пистолеП? – смело продължава разговора Мишо.
-    Имам, имам...
-    А той може ли да свети и да пее?
-    Не може... – поклаща глава полицая.
-    Еее, тогава да си купиш като моите постолеПи! Има ги в "Джъмбо"!

                                                        ~~~~

Мишо: "Мамо, баба каза, че доматите са сладки. Само че аз мисля, че тя нещо се е объркала. Сладки са черррешите и КоЧоладовите Ийца!"

                                                       ~~~~

Мишо: "Кажете ми сега, как успя Калинка от детската градинка да се напишка в гащите, след като всички казвате, че момичетата нямат пилета?!"