С навършването на деветия месец бяхме залети с вълна от нови шеметни умения. Макар да изискват много повече време, внимание и по-активна роля в ежедневието на бебето от страна на мама и тате, те изпълват всички ни с много емоции, радост и очаквания. Ако трябва да изброявам всички достижения, едва ли би ми стигнало времето и мястото. Пък и те са толкова много, че със сигурност ще пропусна доста. Затова ето някои от тях, които заслужават да бъдат отбелязани:

  • На прага на прохождането, желанието за самостоятелно придвижване стана много по-изявено и съпроводено със значително по-енергични и целенасочени действия. Неудържимото мъниче се хваща за всичо, което му попадне пред очите с цел да се изправи. Пада, търкулва се на една страна, после – на друга, пълзи – явно силно е желанието му да се добере сам до въжделеения предмет или място.
  • Независимо, че му коства доста усилия, упоритият експериментатор сам се изправя от легнало в седнало положение без да търси чужда помощ.
  • Към съзнателното изпълнение на поканата за ритане с крачета прибавихме и... пляскането с ръчички, което винаги правим с удоволствие и, нали знаете – с онзи така очарователен и специфичен гърлен бебешки смях.

  • Със сърдечни аплодисменти се приветства и появата на познат персонаж – баба, дядо, татко, та дори и мечо Пух.

  • Докато звучи музика, верният й ценител отново пляска с ръце – този път още по-възторжено и емоционално, подрусва се енергично в такт, рита ритмично с крачета. И всичкото това без да му омръзва. Целият танц е гарниран всеки път с широка усмивка. А напоследък малкият меломан започва дори и да припява.
  • Колкото и да е гладен, храненето никога не ангажира цялото му внимание. Малкият гастроном обича да държи в ръцете си втора лъжичка и ритмично да почуква с нея върху каквото намери наоколо. Ако наблизо не е барабанчето – по капачето или по пълното бурканче.
  • Преобладаващото си добро настроение изразява отново и отново с ръчичките. Толкова бурно и непринудено маха с тях, че чак целият подскача.
  • Често съсредоточен, се вслушва в собствените си възклицания, повтаряйки ги с различна сила и интензитет.
  • Ако ли си с гръб към него, настоятелно призовава за внимание със силни зовящи викове и възклицания.
  • Изпъва телцето си като струна и не позволява сгъване на крачетата си в таза, когато се наложи да седне.

  • Свързва смислово названията на определени предмети. При споменаването им артистично протяга ръчичка със сочещо към тях пръстче.
  • Диапазонът от звуци, викове и бебешки срички се разшири. Речникът на бъбривият смехоран се обогати като към старите гу-гу, кх, ах, се прибавиха и ясно звучащите ба-ба, па-па и брррр. С последното повреме на хранене оплескваме всичко наоколо.
  • Не ни липсва и чувство за хумор. Смехът е по-звучен от всякога, по-продължителен и... непреодолимо заразителен.
  • Малкият закачко все повече изразява желание за общуване и игра. За тази цел подава показалчето си или с широко грейнала усмивка накланя челцето си напред към моето.
  • Особено очарователен и несравним е мигът, когато бебе Мишо директно предложи и своята мила блага прегръдка. Най-сладката. Незаменима!