Реших да се разкрия. Имам нова слабост –

похапване директно с пръстчета. Този древен, но елегантен маниер на хранене си има своя полезен ефект и разбира се особен чар. Несъмнено сте чували, че риба и пиле задължително се ядат с пръсти, дори от големите...

Може би си мислите, че съм завладян от неустоимо желание за показно самостоятелно хранене или че се фукам. Всъщност не е така. Обяснението е, че вече съм на една годинка, достатъчно зрял и свободолюбив.

Така че и в храненето ми задължително се появи известен оттенък на независимост

Друго си е да си щипнеш с палеца и с показалчето едно мекичко благоуханно макаронче, да го повдигнеш над носа си, след което бааавно да го спуснеш между зъбките си и да погалиш небцето си с него. Ако някой се досети да ми наситни малки съблазнителни парченца бананче, е, може и задушено меко морковче, ще бъда много благодарен. Абе друго си е да се храниш сам!

Освен че храненето с ръце датира от праисторически времена,

за мен самия то е и важна стъпка към самостоятеното ми и независимо от никого похапване, когато, където, колкото и каквото си поискам. Не че още сега не мога сам да се храня, но има някои пречки от обективен характер.

Ако питате мен, това, което ми се предлага

като меню за похапване с пръстчета е доста ограничено. Сега засега на нечупливата ми чинийка към споменатите вече вкусотийки гостуват само още и късчета варени картофки, карфиолче, дори печена ябълка. Имам слабост към пухкави трохички, корички и бебешки бисквитки независимо от постоянното взиране на мама в устата ми. Позволявам си и обезсолено сиренце и мънички парченца добре сварено пилешко месце.

Е, засега все още се задоволявам с мамините решения

Има какво да се желае, защото ми се похапва и тортичка, и шоколадче, някоя и друга хапка паланчинка, пълна със сладко от диви ягодки или бели череши, но нейсе... и това време ще дойде.

Важно уточнение!

Определящ фактор за това кога да се позволи на бебчовците като мен да опитат самостоятелно хранене с пръстчета е не възрастта, а броят на зъбките. В моя случай, на една годинка аз имам вече 8 зъбчета. Това бе напълно достатъчно мама най-сетне да отстъпи на упоритите ми настоявания за самостоятелно хранене.

Ваш Мишо с ловките пръстчета :)