Първият учебен ден винаги предизвиква емоции. Защото знанието е онзи мост, по който можем реално да стигнем там, където проектираме мечтите си.
Мария Лалева, автор на "Живот в скалите", "Не съм ви ближна" и др. споделя с нас своите мисли по повода.
"Мили деца,
Въпреки нас, големите, въпреки нашето разделение и безконечни крамоли за всичко - от политиката до правилния цвят на гащите, вие се учете на разбиране и приемане на другия. Не от нас. Ние, възрастните, научихме думата „толерантност“. Теоретично. Но и за нея се караме. Пред очите ви. И спорим непрекъснато кой е по-по-най- „правилно“ толерантен. Надявам се вие вместо да спорите, да се усмихвате на различията си, да ги подреждате като пъзел в една обща картина и да ги превръщате в приятелство. С действия и с добри думи. Ако не ги виждате и чувате от нас, измислете ги. И после ни научете.
Въпреки нас, големите, въпреки всички лъжи, които всекидневно изричаме пред вас - от това дали сме добре и дали сме щастливи до принудата да лъжете заедно с нас за хиляди неща, вие се учете да казвате вашата истина. Не от нас. Ние, възрастните, научихме израза „балансирано социално приемливо поведение“. Наполовина. Едната част напълнихме с красиви фрази за добро, истина и хуманност, а другата- с неясни формулировки за всички начини, по които да изнасилваме и да лъжем себе си, но в крайна сметка да успеем да се самоубедим, че не сме изнасилени. Наричаме ги „компромиси“, „здрав разум“, „у нас е така“, „като хората“, „така е от години“, „редно е“, „правилен модел“... Налагаме ви ги, но и за тях се караме. Пред очите ви. И спорим кой е по-по-най правилният модел. Надявам се вие, вместо да спорите и да лъжете, да имате смелостта да живеете в истина един с друг и пред възможността „правилно и удобно“ да изречете една лъжа (от страх или поради модел), да предпочетете да споделяте собствените си истини, без да воювате и да се мразите заради тях. Ако не виждате и чувате тези решения от нас, измислете ги. И после ни научете.
Въпреки нас, големите, въпреки нашите безумни войни за превъзходства, надмощия и притежания - от вещите до човеците-трофеи в живота ни, вие се учете да се споделяте един с друг без да се състезавате, без неистово да искате да се превъзхождате и без да се убивате, за да придобивате. Не от нас. Ние, възрастните, научихме думите „надпревара“, „кариера“, „експертиза“ (прощавайте, деца), „ерудиция“, „култура“, „морал“, „етика“. Теоретично. Но и за тях се караме. Пред очите ви. И спорим непрекъснато кой е по-по-най елитарно-възвишено недостижим и превъзхождащ останалите. С осъждане и с назидание. С неуважение. С насмешка. С пренебрежение. Надявам се вие, вместо да участвате в състезания и надпревари с мерки и теглилки за ума и себе си, да измислите начини да превръщате знанията и идеите си в общ път към това днес да сте по-добри един към друг, да сте отговорни към думите и стъпките си, към хората и към света около вас. Да откриете формулата на онзи избор, в който човешката светлина и обич са по-големи от нетрайните пиедестали на човешкото его и от жаждата за надмощие. Ако не виждате този избор у нас, направете го вие. Дано имаме смелостта да ви последваме.
Деца, извинявайте!
Подпис:
Някаква си там идеалистка"
