Преди време се вдигна много медиен шум около политиката на един ресторант в Стара Загора, който налага 20 лв. глоба на родители, чието дете играе в заведението. Тъй като ресторантът не разполагал с кът за детски игри, те били забранени. В менюто на ресторанта са описани и санкциите за родителите, допуснали децата им да не стоят залепени за стола - надценката е 50% от стойността на консумираното, но не по-малко от 20 лева, която се добавя към крайната сметка.

Знаково за отношението на държавата към децата или?

След подаден сигнал до Комисията за защита от дискриминация, от там излязоха със становище, че не намират налагането на такава такса за дискриминационно. Решението е взето, въпреки че един от членовете - Атанас Мусорлиев, е с особено мнение по казуса. Според него самото наличие на предупредителния текст за по-висока цена, ако има детска игра, е достатъчно условие да се предположи неравно третиране на клиента с дискриминационен характер. Припомняме, че Комисията призна за пряка дискриминация случай, в който беше забранено да се влиза с детски колички в ресторант към хотел.
Старозагорският ресторант явно разчита на едно широко разпространено твърдение

Българинът най-разбира от дума само когато го ударят по джоба

Остаряло, неадекватно и крайно решение, от което, за съжаление, все още се ръководят и доста работодатели. Налагането на финансова рестрикция показва безпомощност, липса на въображение и сбъркана ръководна политика. На добрите места обособяват детски кътове или зали за игра, от което могат да се извлекат множество позитиви - щастливи деца, спокойни родители, сервитьори, които не са притеснени, допълнителни клиенти и доходи за заведението. На още по-добрите места измислят нещо наистина креативно и запомнящо се, с което влизат предизвикват още по-голям медиен интерес, но с положителен знак. 

Който си има деца, да си ги гледа

Факт е, че подобна такса създава допълнителен дискомфорт в трудната организация за социален живот на семействата с деца. Но също така е факт и често срещаното безотговорно отношение на родителите към техните собствени деца, когато са на обществено място, с което причиняват редица неудобства на околните. Ресторантът не е детска площадка, но гледката на тичащи и крещящи е често срещана. Деца, които притесняват останалите гости на ресторантите, като ги дърпат, вземат приборите им, бутат се в сервитьорите, пръскат се на чешмата в тоалетната и това, докато родителите невъзмутимо отпиват бира след тежък работен ден. И в този случай, и в случая с таксата определено говорим за неадекватно поведение. Защото какво ще кажете пък за такса „липса на клиенти”?

Хрумват ни и още такси, които бихме могли да поискаме:

такса "Разсеян сервитьор";
такса „Объркана поръчка”
такса „Хавлиени чорапи върху бели обувки на дупки”
такса "Сервитьорка с дъвка"