от Антония Лазарова

Каква е ролята на педагога - ВАЖНА!
Трябва ли да има пренасочване към други дейности - ДА!

Да отказваме децата да се пробват в други области на изкуството би било проява на егоизъм и неразбиране от наша страна! Ако обаче желанието е по-силно от възможностите и детето желае да продължи да танцува, в никакъв случай не бива да прекършваме крилата му за този полет, защото това може да остане травма за цял живот! Оставяме то само да прецени доколко балетът му се отдава, като през цялото време го подкрепяме и се стараем да научи всичко, което е необходимо.

Педагози, които обаче задържат децата, независимо тяхната незаинтересованост към дейността, смятам, че са осакатени от чувство на отговорност и любов към самите себе си и децата! Когато истинският учител разбере, че детето няма интерес към балета или, че това е трудна дейност за неговите възможности, е редно веднага да уведоми родителите! В моята практика доста често ми се е налагало да пренасочвам деца, ако, разбира се, мама и татко имат желание да се продължи с допълнителни занимания.

Но! има учители, които с цената на всичко гледат да задържат децата при себе си - само, защото месечните им такси облагодетелстват техните касички (нещо, за което вече споменах).

Децата трябва да бъдат там, където ще могат спокойно да се разгърнат и да покажат своето амплоа - там, където ще бъдат първенци!

Не е задължително, разбира се, когато дава препоръка, педагогът да знае в коя друга област детето би могло да се чувства най-добре!

Много често децата искат всичко, както бях написала в статията "Танцът и музиката в детската градина". Те смятат, че могат да се справят с всички предизвикателства:) Уви, обаче не е точно така! Особено, когато говорим за класическия балет!

Това е една от най-трудните дисциплини. Децата се прехласват в самото начало по красивите балетни пачки, от това как балерините са толкова изящни, крехки и с каква лекота стъпват на своите пръсти. Обаче зад всичко това стои неимоверен труд и желязна дисциплина, нещо което те въобще не подозират в своя ранен етап от живота си.

Когато дойде моментът да започнат заниманията си по класически балет, децата са в невероятна еуфория, омагьосани от костюмите и от това, което им предстои на голямата сцена. Идва обаче и момент като този, в който изискванията започнат да стават големи. Концентрацията става неимоверно трудна - всички тези хиляди повтаряния на движенията, които се налага да се направят, за да стане танцът красив и нежен, водят до мигновено изчезване на първоначалната еуфория и магия:)

Тогава остават тези, на които от малки им личи, че са борци по природа! Едни са по-добри - други не дотам, но всички са останали да се борят и да посрещнат трудностите занапред! Не казвам, че другите деца, които не се занимават с балет, не са борци - те остават такива в начинанията, към които са поели! Аз конкретизирам моята област - балета!

Всички тези деца, които са тръгнали по пътя на изкуството, са достойни за подкрепа и мотивация от наша страна - да не се отказват от малките трудности сега, за да превъзмогнат големите занапред!