Желанието за домашен любимец най-често се появява импулсивно. Виждаме реклама със сладко кученце и искаме точно такова. Минаваме покрай зоомагазин и край – пленени сме от сладък подскачащ мопс. Има още безброй причини да поискаме животно у дома. Красотата, контактът, компанията, възпитание на децата в семейството, разходките заедно, безрезервната любов.

А всъщност това е решение, което променя много живота ни. И нашия, и на семейството ни и на самото животно.

Изумително е колко малко от хората, решили, че искат животно, сядат да потърсят информация за породата, ако ще и за вида като цяло. Нима, когато купувате кола, не мислите каква да е тя? Какъв цвят дори? Какви габарити? Колко струва издръжката на Корса, а колко на ван?

Често, след като сме се поддали на импулса, разбираме, че май мирише, май пуска косми, май и лиги пуска и сякаш съжителстването ни заедно се превръща в бреме, което изнервя всяка една от страните. Това не е образът в главата ви за семейна идилия, нали? А и куче и коте, докато са бебета, не знаят правилата (вашите правила) и правят, каквото си поискат. Я да се изпишка, я да изяде чехъл... Бели, разправии, всичко това отминава, вашата роля е най-важната. Да покажете кое може, кое не. Да стимулирате желанието за учене.

И ако някой ден сте недоволни, замислете се - дали вината не е ваша?

Когато се оформи решение за куче, коте или друго животно най-важното е да го обсъдите с близките си. Не, не с децата, те ще се закълнат, че ще разхождат Сара и ще сипват храна редовно на Джони, но няма да го правят.

Ако сте под наем, помислете дали хазяите също няма да имат проблем с това ваше решение. Някои малки сгради са дори с вътрешен ред, който не позволява домашни любимци, поинтересувайте се и за това.

Ако сте млада двойка и още нямате деца, помислете за момента, когато те ще се появят и дали цялата рода баби няма да ви се изсипе на главата с хули да разкарате животното.

Бебето и животно са абсолютно съвместими пък, искам да кажа аз на бабите.

Примери много, легенди още повече. А общуването с животно, наблюдаването на възпитателния процес и фактът, че животното изисква грижа, действат изумително образователно на децата. Особено в дом с едно дете - животното може да преобрази отрочето ви, да го направи споделящо, грижовно, отговорно и общително.

Следващата стъпка е да си помислите дали любимецът няма да натежи чувствително на бюджета ви. Имайте предвид, че и животното яде, има си тоалетни принадлежности, профилактични ваксинации, обезпаразитявания, кастрация, а дори и боледуват. Не, че брутният вътрешен продукт на САЩ ще се срине от едно коте , но все пак е нов член на семейството и този аспект заслужава сериозно и отговорно обмисляне.

От тук насетне идва моментът с избор на вида любимец.

Запознаване с особености на вида, порода, всичко. Всеки вид има своите изисквания, всяка порода има своите особености. А, в интернет пространството има толкова много информация. Решете дали искате дребна порода куче, запознайте се със слабостите и предимствата им.

Или пък искате голямо куче: разберете горе-долу колко месечно ще ви струва храната, поинтересувайте се от основните заболявания при едрите породи, допитайте се до собственици на такива животни. Задайте всичките си въпроси, за да няма изненади и това да вгорчи радостта ви.

Начините да вземете животно са няколко.

От приятел, от магазин, от лицензиран развъдник на кинолог, от приют. Всеки от тези начини има своите предимства. Не плащайте на търговци за увеличение на попупацията кучета и котки на тази планета. И без това са ни в повече. Ще се изненадате колко животни, купени за дадена порода от зоомагазини и търгаши, когато пораснат, само леко напомнят на нея и ужасно бързо се озовават на улицата.

Ако настоявате да е от определена порода, потърсете лицензиран развъдчик, отговорен човек, който с родословието на животното ви ще ви гарантира липсата на генетични заболявания у дадената порода. И все пак ще си позволя да изрязя личното си предпочитание – вземете си домашен любимец от приют или директно от улицата. Така хем ще спасите една нещастна душа, хем удовлетворението от подобно нещо ще ви съпътства всеки път, когато погледнете клетника. А той с нищо не е по-различен от породистите си събратя.

И нека решението за домашен любимец не е така импулсивно. За да сте щастливи. Вие и той. Защото имате да прекарате 10-15 години заедно. Години на безрезервна любов, години в които ще черпите с пълни шепи от това, което животното у дома може да ви даде. А то ще го даде. Защото ви обича. Въпреки всичките ви проблеми.

Визитка на автора:

Доктор Мила Бобадова е ветеринарен лекар с над 10-годишна пркатика. Председател е на Етичната комисия на Българския ветеринарен съюз за София.

Доктор Бобадова е активен член на гражданска група “Град за отговорни хора”, която има за цел пропагандиране на отговорно поведение, което ще доведе до по-добра среда за живот за всички.

Тя също така е доброволец в най-големия общински приют за животни в Богров, както и в този в Сеславци.

Мила Бобадова е лице на кампанията “Срещу насилието” за инкриминиране на насилието над животните.

В дома си тя има трима безценни приятели: две котки и едно куче.

 

Ако имате въпроси към д-р Бобадова, моля изпращайте ги на [email protected]