Недоумявам защо на мъници като мен много-много не им разрешават да похапват торти, бонбони и разни други сладки изкушенийца. Може би са прави, тъй като сладкишите са пълни с разни консерванти, оцветители, подсладители и тем подобни. Във връзка с темата съвсем наскоро имах възможността да опитам или по-скоро да се насладя на едно, бих казал, съвършено произведение на кулинарното изкуство – картофена тортата. Някой тук би подхвърлил: "Абе торта, торта, ама... картофена!”. А аз бих възразил: "Ами да – картофена, но... торта! И то каква – топяща се в устата и галеща небцето. Ароматна и сякаш подканяща те: „Хайде, хапни си още мъничко... Сега опитай от коричката..., а сега кусни си от средичката...". Без да се усетиш... и половината я няма. Толкова за великолепната торта. Няма повече да я хваля. Предлагам да си я направите и вие.

Р е ц е п т а   з а  к а р т о ф е н а  т о р т и ч к а – н о в а т а  ф а в о р и т к а  в  м е н ю т о  н а  м а л ъ к  М и ш о

Продукти за една по-голяма торталана, за да има за всички:

8 големи картофа
300 гр спанак или коприва
1 вр. пресен лук
3 скилитки чесън
50 гр масло
Стръкче розмарин
Сол – по желание
Две яйца
100 мл квасена сметана
100 гр кашкавал
100 гр бяло сиренце
100 гр топено сирене или пармезан
1 с.л. прясна галета – трохички хляб за поръсване

Пристъпваме към същинската част:

Сваряваме половината от картофите. Докато са още горещи, ги намачкваме на едри парченца, заедно с малко масълце и щипка розмарин. В останалото масло задушаваме нежно пресния лук, добавяме го към картофите, а след като изстинат, чуквме яйцата и изсипваме сметанката. Задушаваме спанака на пара или без вода. Намазваме обилно тортената форма и я поръсваме с галета. Останалите картофи, нарязани на кръгчета, като за чипс, нареждаме на дъното и по стените. Изсипваме половината от картофената смес, слагаме спанака/копривата, поръсваме с чесъна, нарязан на тънки филийки и подреждаме кубчетата сиренца. Покриваме с останалата картофена смес трохичките, заедно с накълцания розмарин. Разпределяме равномерно върху цялата повърхност.

За украса и разкош небрежно апликираме с чери доматчета, разрязани на половинки. Печем в загрята на 180 градуса фурна за не повече от 30 минути. Когато я опитах за първи път, мама ми беше сервирала топличка, не и гореща, натруфена с малка шапчица от сметана...

 

Оставам с пълната увереност, че ще ви се услади!!!
Ваш Мишо :)