Пубертетът е трудна възраст не само за порастващите деца, но и за техните родители. През тези години възникват много въпроси, на които е трудно да се даде отговор. Вече ви дадохме няколко полезни съвета за това как да се държите с вашия тийнейджър, така че хем да сте информирани за нещата, които го вълнуват, хем да не навлизате в личното му пространство.

Ето още пет стъпки към постигане на така желаното разбирателство с тийнеджъра:

1. Тийнейджърът мрази да толерирате по-малките му братя и сестри

Родителите често оправдават лошото държание на по-малките си деца и държат отговорни за постъпките им само по-порасналите. За момчето/момичето в пубертета обаче е важно да има справедливост и дори най-младите членове на семейството да си получават „заслуженото”. Освен това децата ви ще ви уважават повече, ако се държите с тях като по абсолютно еднакъв начин.

2. Не се карайте на тийнейджъра, когато е разстроен

Подрастващите се натъжават, когато родителите им вдигат скандали точно в моментите, в които те се чувстват най-отчаяни. Ако детето ви не е изпълнило някоя от задачите си за ден, първо опитайте да разберете защото се е случило така. Може би дъщеря ви е забравила да пусне пералнята, защото е имало проблеми в училище или се е скарала с приятеля си…

3. Тийнейджърът лъже, за да прикрие неща, за които ще му крещите

Ако синът ви изпие няколко питиета с приятели и не е в състояние да шофира собствената си кола, направете така, че той да може да ви звънне спокойно и да ви помоли за помощ. Оставете мъмренето за следващата сутрин и просто му подайте ръка в момент на нужда. В противен случай, при евентуална следваща подобна сбирка, той просто ще предпочете да скрие истината от вас и ще се качи пиян зад волана.

4. Тийнейджърът мрази да определяте държанието му, като се оправдавате с възрастта му

Колко пъти сте казвали на детето си: „Вече си на 17, дръж се като зрял човек” или пък „Все още не си достатъчно голям/а, за да направиш това. Едва на 17си”? Вместо да стигате до крайности, просто определете правила, които тийнейджърът е длъжен да спазва, независимо от възрастта си.

5. Тийнейджърът иска да му вярвате!

„Родителите ми не ми вярват” – ето така звучи най-големият страх на всеки младеж. Често, повлияни от слухове или общоприети „истини”, родителите решават, че детето им взима наркотици или пие алкохол в промишлени количества. Картинката става още „по-ясно”, ако се намери някой „услужлив” съсед или познат, който да потвърди, че е „видял” момчето/момичето ви да се прибира залитайки, например.  Водени от желанието да предпазят децата си, родителите обикновено избират да вярват на собствените си убеждения или мнението на околните и дори не искат да чуят какво има да им каже тийнейджърът по даден въпрос.

Ако обаче постоянно обвинявате детето си неправомерно, в един момент то ще реши да свърши някоя глупост просто ей така – от яд. Затова – изслушвайте и вярвайте на децата си, докато не се появи сериозна причина за съмнение.