Първото съприкосновение със смъртта остава дълбоки следи в човешкото съзнание. Когато това се случи в ранна детска възраст, вълната от емоции е още по-силна и зашеметяваща. Представата за смъртта в детското съзнание се променя с всяка изминала година. Руската психиатърка Галина Чиркина дава съвети как да помогнем на детето и да му обясним какво се случва.

До 2 години родителите задоволяват всички нужди на детето и единствено тяхната липса може да предизвика у него някаква усещане за страх и тревога. На тази възраст детето трудно ще забележи един изчезнал живот.

От 2 до 5 години светът на детето е населен с много приказни герои, магия, измислици и вълшебства. Повечето от случващото се около него то възприема като резултат от сбъдването на желанията му. Характерно е приписването на жизнени черти на неодушевени предмети – говорят с цветята, играят с плюшени и пластмасови играчки, водят диалози с въображаеми феи. Ако на тази възраст някой от близките на детето почине, е възможно то да помисли, че това се случва по негова вина. Най-често самообвиненията са, че това се случва, защото то не е слушало. Смъртта се възприема и като наказание за лошо поведение.

В периода от 6 до 10 години се развива конкретното мислене у децата. Приказното и магичното все още се пази, но само частично. Децата вече използват своите лични усещания, за да проучват нещата, да научават нещо ново, да си обясняват защо и как точно се случват нещата. В тази възраст много деца оприличават смъртта на страшен човек или старица с дълга коса.
Въпреки че на този етап децата вече осъзнават, че има разлика между живота и смъртта, е възможно да се появят фантазии, че смъртта може да бъде избегната, ако бъдат по-послушни, ако си събират играчките и т.н.

До десетата годинка детето може и да не споделя с думи своите притеснения и тревоги. Затова родителите трябва внимателно да следят поведението му, ако в семейството има смъртен случай. Промените могат да се проявят и доста след случката, когато родителите вече са се успокоили и са решили, че всичко е минало безпроблемно.

Смъртта на близък човек може да стане причина за силна тревога у детето, защото то осъзнава, че може да загуби и родителите си. Истинските си емоции то отразява в игрите. Затова следете какво рисува, с кого и на какво си играе, особено когато е само и знае, че никой не го наблюдава и слуша. Това ще ви подскаже какви са истинските му чувства и ще ви даде насока как да се държите с него – какво да обясните допълнително, с какво да внимавате и т.н.

Като цяло децата реагират на смъртта така, както и възрастните – не вярват в безвъзвратността й и отричат случилото се. Следва период на плач, обърканост и гняв. Децата изпитват вина, а след това се опитват да си обяснят случилото се. Емоциите им намират отражение в сънищата или във внезапно появило се безсъние.  Възможни са и изблици на гняв и агресия към роднини и приятели.

Как да обясним загубата?

Децата често питат за причината за смъртта, задават въпроси къде отиват хората след това и ще ги видят ли отново. Специалистите съветват да се отговаря на тези въпроси честно и директно, но на понятен за децата език. Когато давате обяснения, вие трябва да сте уверени в тях и сами да си вярвате. Важно е и да поощрявате детето да ви пита, за да не остават у него неясноти и съмнения. Когато вижда, че му съчувствате, то е по-склонно да сподели страховете си.

Психолозите предупреждават, че някои обяснения могат не да потушат притесненията, а да отворят път за нови негативни такива.

Tвърдението, че човекът просто е заминал за някъде може да накара детето да се чувства изоставено и нежелано.

Обяснението, че човекът е заспал, може да стане причина за разстройства на съня.

Ако обясните, че на човека тук не му е харесвало и е намерил по-добро място за живеене, това може да провокира чувство на вина у детето за това, че не се е държало достатъчно добре, така да хареса и мястото , на което то живее.

Ако обясните, че човекът се е разболял и е починал, без уточнението, че не всяко заболяване носи смърт, може да предизвикате страх и опасения, че дори и лека настинка ще доведе до трагичен край.

Децата имат нужда от много съчувствие и грижи в такива моменти. На възраст след 6 годинки с тях може да се говори открито за причините за смъртта, без да изпадате в болезнени подробности.

Не крийте собствената си тъга

Много родители се стараят да скриват своите емоции, а понякога изискват това и от децата. Съществуват и крайни случаи, в които, ако е починало братче или сестриче, те категорично забраняват да се говори за това в семейството, надявайки се, че така всички по-лесно ще преодолеят загубата. Потискането на чувствата може да провокира развитие на неврози. Позволете на детето открито да демонстрира емоциите си, дори някои от тях да ви се струват глупави или нелогични. Важно е детето да разбере, че тъгата е нормално човешко чувство, естествена реакция, когато бъде изгубен човек. 

Не отнемайте от емоционалната стойност на ситуацията

 Някои родители се опитват бързо да провокират у детето нови емоции, като го водят на весели места – лунапарк, кино, организират събития, нехарактерни за ежедневието му – екскурзии и почивки. Ако това се случи прекалено рано, може да обърка детето и у него да се създаде представа, че животът не е толкова ценен. Детето трябва да изживее цялостно чувствата си и да ги преодолее. Само тогава може да поеме различни емоции, това да не го обърка и да не наруши представите му за живота и света.