Замисляли ли сте се как ли са раждали жените от далечното минало, когато водата е била лукс, а обезболяващите… чакай, какви обезболяващи?!? В продължение на векове раждането се е смятало за мистично, тайнствено събитие, в което участвали всякакви баби и баячки със своите магически атрибути. За акушерство и дума не можело да става. Едва през XVIII век нещата започват да се променят и професията акушерка-магьосница замряла. За разлика от нашите предшественички, днес ние съвременните жени се радваме на прекрасни условия, в които можем спокойно и благополучно да даряваме живот.

Нека видим как нашите баби, прабаби и така до Античността, са се справяли с нелеката задача да родиш дете. Дали сa преживявали адски болки, дали са раджали по-лесно и бързо, или пък нещата не са се променили чак толкова, вижте сами.

През Античността полът на бебето се определял с пшеница и ечемик
Това е времето, в което акушерството започва да се развива и познанията в тази област стават по-дълбоки. В Египет, например, съществувало специално съсловие жени, които асистирали при раджане. Техните знания в сферата на медицината и до днес се подлагат на съмнение – тези дами определяли дали една жена е бременна или не, като им давали да пият от напитка, направена от особена билка и кърмата на жена, родила момче. Ако тази отвара предизвика повръщане, то жената носи рожба. Откровено да си кажем, кой не би върнал поръчката след този коктейл? Интересен, но и не така фатален за стомашния тракт, е методът им за определяне на пола на бебето. За целта засаждали ечемик и пшеница -  пшеница за момиче и ечемик за момче. След това поливали отгоре с урината на евентуалната бъдеща майка и следяли кое семе ще покълне първо – и воала, ще имате пшеница! Тогава жените познайте как раждали? Не, не можете да предположите! Позата е следната – клекнало положение върху два ритуални камъка във формата на тухли. Помислихте си го, нали? Досущ като позата в онова тихо и интимно място, в което вършим лични неща.


В Древна Юдея жените раждали на специален стол
“Машбер” е името на прословутия родилен стол. Освен в него, жените раджали и върху коленете на мъжа си. Горкият… представяте ли си нашите мъже в тази роля? Добре, че поне при самото раждане не му се налагало да взима активно участие – това правели опитни баби. За да компенсират липсата на болкоуспокояващи, те разтваряли всички прозорци на помещението, развързвали всички връзки по дрехите и косата на родилката. Както е и според вярванията в българския фолклор, огледалата трябвало да се покриват, за да не гледат демоните, които се крият там.

Мълчаливите акушерки на Древна Гърция
Древните гърци си имали акушерки, които докато израждали бебето запазвали пълно мълчание... без досадното : “напъвай, напъвай”. Пъпната връв на плода се прерязвала едва, когато излезе и плацентата. Ако процесът се забавел, слагали родилката на стол с отвор, под който имало мех с вода, където поставяли бебето и пробивали меха. Водата изтичала бавно и заедно с това детето се смъквало надолу и опъвало пъпната връв. Леле, колко страшно звучи!

Снимка: Thinkstock/Guliver Photos

Харе Кришна, Харе раждай
Пренасяме се в Древен Рим, където раждането било свързано предимно с религиозните култове. За всяко положение на плода в матката имало конкретна богиня и по време на раждането акушерката изпълнявала ритуали в нейна чест. След това детето се поставяло в краката на бащата, който решавал дали да го признае за свое. Ако го вдигне, значи то става негова грижа, ако ли не… мисли му. Тук, мили дами, можем да си припомним израза : “Някои мъже трудно го вдигат”. Шегата настрана, но жената наистина е била почитана и за нея са се полагали сериозни медицински и духовни грижи. Нещо като днес, но доста по-тържествено.


Бабите израждат и през Средните векове
През Средновековието нещата не се променят съществено. Дори обратното – следва дълъг застой в сферата на медицината. През този период раждането си остава в ръцете на бабите. Медицинска помощ се оказвала от монасите, а за мъжете лекари се считало за срамно да помагат на родилка. М. Шипионе пише първият италиански наръчник за акушерството, според който бабата не трябва да е прекалено стара, за да няма смущения в зрението, треперене в ръцете или слабост. Жените през периода  раждали клекнали или седнали.
В Средвновековието не е било нещо необичайно жената да бъде бита с камшик, за да се предизвика раждане. Да се благодарим, че не сме се родили тогава!

Снимка: Thinkstock/Guliver Photos
Възраждането ни запознава с Цезаровото сечение
Медицината бележи растеж и на акушерството и гинекологията се обръща по-специално внимание. Тогава било направено и първото успешно Цезарово сечение. Има и по-стари данни за евентуално раждане със сечение от Древен Рим. Тогава майката не оцелявала, разбира се, и това се правело в много крайни случаи. 

Едва през 30-те години на XX век навлиза раждането в болница под лекарско наблюдение. До днес, Слава Богу, това е така.

След всичко казано до момента, смело можем да твърдим, че раждането в съвременни условия, е направо песен в сравнение с отминалите дни. Сега на лице са грижите на медицинските екипи, подкрепата на близки, роднини и приятели, които са насреща в този сюблимен момент.  Не можем да отречем, че сме късметлийки – помислете за това.