Първо били родителите, които забелязали необичайно поведение у своите деца. След тях учителите заговорили за деца, които знаят повече от тях. За феномена индигови деца се заговори усилено от няколко години насам, а съвсем наскоро учените започнаха да влагат повече усилия в изучаването и разгадаването му.

В средите на езотериците се говори за появата на нова шеста раса, която постепенно ще замени човешката, а индиговите деца поставят началото на този процес.

Защо се наричат индигови?

През 1982 г. излезе книгата на американската психоложка и ясновидка Нанси Ан Теп „Как цветът помага да разберем живота по-добре”. В нея, на основата на научния подход и емпиричния опит, се определя поведенческият модел на т.нар. нови деца. Индиговото (тъмносиньо) е цветът на аурата на тези деца. Всички останали са със златист или жълт цвят на аурата. Индигови деца започват да се раждат след 1975 година.

Учените по цял свят се отнесли скептично към този труд и изводите, които си прави авторката. Но свръхинтелигентните и чувствителни деца са факт, така че теорията, макар и трудно, си пробила път в научните среди. Психолози, педагози и лекари ги наричали по различен начин - „деца на новото хилядолетие”, „деца на света”, „свръхнадарени деца”, „тефлонови деца” (защото към тях не може да се прилепи никое от стереотипните определения). Но над всички тях доминира терминът, използван именно от Нанси Ан Теп – индигови деца.

Американските психолози Ли Карол и Джейн Тоубер започват по-интензивно да се занимават с изучаване на тези деца. С помощта на специални уреди и методи те успели да запишат аурата им – размери, форма, цвят, интензивност, светене и други характеристики. Чрез експерименти учените доказали, че индиговите деца са свръхнадарени,  имат съвършено различен светоглед, реакции и възприятия. По различни параметри те са по-развити не само от връстниците си, но и от своите родители. Ли Карол и Джейн Тоубер събират своите знания, експерименти и изводи в книгата „Индиговите деца”, която бързо става бестселър. На обложката на книгата се мъдри надпис, който привлича очите на много читатели „Новите деца дойдоха!”

Истина или измислица?

Някои безпрекословно вярват в съществуването на индиговите деца, други открито се присмиват на тази теория. Факт е, че вече в много страни се интересуват от индиговите деца и феноменът започва да се проследява все по-подробно. В САЩ, Канада и Англия вече има и специални центрове, които работят в посока идентифициране на индиговите деца със специализирани училища, в които те се обучават.

ДНК и други особености

Момченце, получило псевдонима Марсианецът, учудва родителите си със странни разсъждения, нетипични за децата на неговата възраст. Той се казва Борис и е роден в град  Жирновск, Русия. На 3 годинки Борис започнал да разказва на родителите си за вселената, планетите от Слънчевата система, изброявал спътниците, говорел за галактики и т.н. Родителите, които нямали познания в тази област, проверявали казаното в енциклопедии и справочници и всичко се оказало вярно. На въпроса защо боледуват хората, Борис отговорил „От това, че живеят неправилно и не умеят да бъдат щастливи.”

В началото на 90-те друго дете-чудо станало истинска сензация. То не е проговорило внезапно на 4 езика, нито е казало някаква невероятна умност на родителите си. Чудото се изразява в неговото оздравяване. Детето било заченато от родители, носители на СПИН и то самото имало вируса. Анализи на кръвта му, взета половин година, както и година след раждането му, периодично потвърждавали наличието на инфекция. На 6 годинки обаче нямало и следа от СПИН. Независимо един от друг, в Ню Йорк и в Сиатъл започват изучаването на този феномен. Кръвни клетки, взети от детето, били повлиявани от различни патогенни вируси, но, за учудване на всички, не възприемали никаква инфекция. Дори доза с 3000 пъти повече клетки, носители на СПИН, не успели да предизвикат реакция. Имунитетът на детето се оказал много силен.

Озадачените учени започнали да изучават ДНК-то на детето-чудо. Оказало се, че нейният код не е характерният за хората. Човешката ДНК се състои от 64 възможни кодона (кодон – единица генетична информация, зашифрована в молекула ДНК), от които активни са 20. У това дете активни били 24 кодона. То не било единственото. След него са отбелязани още случаи на абсолютен имунитет.

Строежът на ДНК не е единствената разлика. Интелектът и чувствителността на индиговите деца не остава по-назад. Според някои изследвания дори формата на ириса на тези деца е различна – тя не е кръг, а наподобява звездичка. Двете полукълба на мозъка им работят еднакво и с 3 пъти по-интензивен капацитет от обичайното. Честотата на електромагнитните вибрации на индиговите деца достига 350 000 GHz, което е 3 пъти над нормата.

Истина или измислица - предполагаме, че само времето ще покаже.