От ранна възраст децата се научват, че когато единият родител каже „Не”, винаги има друга вратичка – в лицето на родител номер две.

Проблемът е, че никой не обича да е лошият и наистина може да "изпуснете" детето си и да го разглезите необратимо. Не е ли просто ужасно неприятно, когато се окаже, че не сте успели да поговорите с партньора си по въпроса дали този шоколад преди лягане е разрешено удоволствие или не?

Така че, как може да се справите с този проблем и да имате единна политика относно забранените и позволените на детето ви неща?

Според специалистите, цитирани от galtime.com, е важно да сте обсъдили повечето въпроси за отглеждането и възпитанието още преди детето ви да се появи на бял свят. Родителските модели на поведение са област, изпълнена с несъзнателни и неразрешени усложнения, които изискват обмисляне и вземане на решения. Повечето бъдещи родители не отделят време, за да обсъдят тези въпроси, защото знаят, че най-вероятно ще спорят и ще мислят различно по някои теми. Само че, тук важи принципът – колкото по-рано, толкова по-добре.

Твърде често различията във вижданията за възпитанието на детето стават проблем, едва когато се получи директен сблъсък като онзи, описан по-горе.

В такива ситуации е по-добре да обсъдите възгледите си по-късно и не пред очите на детето. Този разговор винаги трябва да е отворен, за да не се получават разминавания, от които да се възползва малкия/ата.

Откъде идват моделите на възпитание, които прилагаме и защо те са различни за всеки от партньорите? Много просто – това е нещо, което „взимаме” от собствените си родители. Възможно е да им подражаваме или да се опитваме да възпитаваме децата си по начин, абсолютно противоположен на този, по който сме отгледани самите ние.

Положителните и отрицателните чувства, които сме имали към родителите си и тяхното отношение към нас, ще се отрази не само на нашето поведение, но и на оценката ни за решенията на партньора. Често не си даваме сметка защо мислим, че нещо е погрешно, а друго правилно, но реакциите ни са доста неприятни - скоростен гняв или силен дискомфорт.

Два различни метода на възпитание, могат да бъдат адаптирани един към друг, въпреки привидната невъзможност да се намери златната среда, успокояват ни специалистите.

Ето няколко съвета в тази посока:

  • Изгладете различията чрез разговор: не се колебайте да обсъдите всяка подробност;
  • Не се притеснявайте да установявате правила и забрани – те помагат на детето да живее в малко по-сигурен свят. Може и да е чудесно усещане да не влизате никога в ролята на „лошия” родител, но това в по-късен етап може да доведе до доста сериозни проблеми с дисциплината;
  • Ако не можете да се справите сами – потърсете професионалист. Терапията е добър метод за справяне с различията;
  • Винаги е успокоително да знаете, че няма идеален начин за възпитание. Ще грешите често и понякога ще изпращате погрешните сигнали. Как ще преодолеете тези моменти и как ще оцените ситуациите обаче е жизненоважно за вашето дете. Затова - мислете и най-вече - обсъждайте.