Спомняте ли си онези чудновати, врели-некипели и малко шантави историйки, които нашите баби са ни разказвали за времето на своята младост. Причудливи разкази за илачи и баячки, за магии и поверия, за чародейства и заклинания. Истории за реалност и фантазия, втъкани в мощна сплав, споила

християнски традиции и езически ритуали в едно

Почти всяка една стъпка, мисъл и действие на дедите ни били направлявани от непоклатимата сила на поличбите и суеверията.

Със сигурност днес те нямат онази власт, с която са се славели в миналото, но съществуват места и хора, които, ако не от страх, то от почит към традициите, все още ги спазват. Така те се превръщат в съхранители, благодарение на които древни тайнства от далечното минало оцеляват и достигат до нас и следващите поколения.

Когато за първи път изведох на разходка с количката Михаил,

срещнах един такъв познат, който бързо извади монетка от джоба си и я постави под възглавничката му. Обясни ми, че това се правело, за да си купи малкият златен сън и голям да порасне. Впечатление ми направи същото това поверие, което с особена сила и почит се спазва в югозападните райони на България.

Монетки се остават и на 40-тия ден от раждането на бебето. Това е денят, в който се меси пита и се канят само жени – т.нар. орисници. Една след друга те подхвърлят леко във въздуха, събраните от тях в един вързоп, монети и

орисват детето с благопожелания за щастлив и дълъг живот

Самата аз, с претенциите уж, че не съм суеверна, напоследък се убедих тъкмо в обратното. Е, разбира се без  да се престаравам, реших да спазя някои от обичаите, свързани с 40-тия ден от раждането на моето бебе. Първо, точно на този ден отидохме на черква, за да ни се чете т.нар. майчина молитва, а няколко дни след това вкъщи ни посетиха и "орисниците". А това е един красноречив пример как на територията на една страна съжителстват в дълбоко единение и хармония две коренно различни култури – езическа и християнска, обусловили духовното развитие, психологията и темперамента на населението по нашите земи от далечни времена до днес.

Често ми се случва

да общувам с хора, които осъзнато или не се оказват пленници на всевъзможни суеверия и предразсъдъци, а думата "уроки" за тях е понятие, отнасящо се за абсолютно реално явление. И в ден днешен, макар и не в онази мащабност от миналото, се спазват подобни наставления.

Волю-неволю, самата аз се оказах също под тяхното въздействие. Например, бях подочула отнякъде, че след раждането, за да не хванело уроки бебето, трябвало да се върже червен конец около китката. Не беше минало много време, и аз послушно последвах древното указание. Когато пък, понесени в сладки разходки на ръце с бебчо, неусетно се озовавахме пред някое голямо огледало из къщи, аз бързо се врътвах в друга посока. И все още го правя. Според поверието,

бебето не трябвало да се оглежда до една годинка в огледало

Освен това, напоследък, докато разхождам малкия Мишо в количка, все се оглеждам, случайно да не сме се озовали под някоя стряха. С особено ярко присъствие в тази могъща езическо-християнска симбиоза се откроява

библейското число 40,

наситено с интересна символика, свързана с послания за щастие и избавление от мъките. И Старият, и Новият завет са препълнени със събития, отнесени до 40-тия ден или обхващащи този период. Например, след 40 дни Мойсей слязъл от планината Синай, носейки в ръцете си скрижалите с божиите заповеди. 40 дни Христос се отдал на строг пост и молитви в пустинята, за да изпита силата на духа си. На 40-тия ден след възкръсването си, за първи път се явил на учениците си и пред очите им се възнесъл към небесата над Елеонската планина, и т.н. и т.н.

А ето как същото това число плавно и неусетно намира свое почитно място и в света на суеверията за бебе:

  • След раждането на бебето до 40-тия ден не се оставяли негови дрешки навън след залез слънце.
  • За да не станело то бедно пък, отново до навършването му на 40 дни, не се изнасяло нищо от дома.
  • В продължение на 40 дни след раждането майката не стъпвала на външния праг без скрити в дрехата си лъжица или вилица. Вярвало се, че те предпазвали нея и бебето от зли сили, които едва след 40-тия ден си отивали.

Ето и още някои интересни, може би известни и недотам известни, методи за предпазване на детето от несгоди и уроки.

Суеверия от детството на моята баба, които с охота тя ми сподели:

  • За да се роди леко бебето, свекървата отивала при бъдещата майка и три пъти я удряла с полата си по корема.
  • За да не го хванело уроки пък, в продължение на няколко дни след раждането му, около главичката му всеки ден се връзвала кърпичка с пришити в средата й синьо мънисто и скилидка чесън.
  • Против уроки към новороденото се отправяли и изрази като: "Да те наплюят бабите!" или "У, колко си грозен!".
  • За предпазване от болести пък към шапчицата му се пришивало парченце от драка.
  • При определено неразположение детето било водено при баячка. Баенето играело такова роля в живота на дедите ни, както днес лекарите. Баячката вземала щипка сол и потривала нежно с нея челцето на бебето отдолу нагоре. Повтаряла движението три пъти, изричайки на глас думите: "Ситни ситници, дробни дробници, от къде сте дошли, там да си идете. Ако сте дошли от гора, от поле, от Дунав, от море, от къде сте дошли, там да си идете."

Независимо дали вярваме или не в подобни послания, и доколко смехотворни и безумни ни се струват, в края на краищата те са една безценна съкровищница, съхранила в себе си духа, силата и вярата на един народ в чудесата. А те са навсякъде около нас, нашепващи ни вечни и неувяхващи истини от стари времена.