.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Да не ограбваме детството на своите деца

д-р Вергиния Николова | преди 3 години
2110892857.jpg
Снимка:Thinkstock/Getty Images
Да не се наказват децата и да не бъдат засрамвани, особено на публични места

Родителите несъзнателно ограбват безгрижното детство на своите синове и дъщери. Още от самото начало, когато децата са само на 2-3 години те започват да изискват от тях поведение на възрастни - да седят мирно, да говорят под команда, и забравят да се интересуват как децата се чувстват, мислят и какво искат самите те. Често чрез маниерите на своето дете родителите се представят в общетвото като възпитатели с култура и дисциплина.

С огромно желание всяко семейство се вълнува и чака кога бебето ще започне да седи, да пълзи, да проходи, да започне да говори. И когато това се случи, и то започва да тича неуморно, да говори без почивка, родителите издигат забраните и ограниченията с твърдото убеждение, че е време то да се държи "както трябва”. 

Детството обаче е единственото време, когато малкият човек може абсолютно свободно да се самоизразява и изявява. Децата са чисти, неприкрити, естествени и действат, така както се чувстват. Те все още не разбират какво означава "неправилно" или "не е прието", но това много от рано вече му се обяснява.

В резултат на строго възпитание израстват затворени деца, неразбиращи собствените си емоции и неумеещи да ги контролират; бягащи от болката и препятствията; неспособни да се справят с душевните си кризи. Те не са в състояние по-късно да поемат отговорност за собствения си живот, защото нямат вътрешна стабилност. Израстват физически, но вътрешно си остават незрели подрастващи - копнеят за независимост и самостоятелност, но им се струва, че целият свят ги застрашава и са готови да воюват с целия свят. В същото време те не могат да носят отговорност, по-точно панически се боят от нея. Те просто искат бързо да станат по-бързи, по силни, по-красиви, защото страдат от колеблива самооценка.

По силите на родителите е да се опомнят и да не ограбват детството на своите деца: 

Да не ги ограничават със строга дисциплина по всевъзможни поводи. 

Да не изливат своите емоции и неприятности върху децата. Тази тежест е непоносима за тях. 

Да не ги манипулират със здравословното си сътояние, като им вменяват вина, че децата ги разболяват. 

Да не наказват децата и да не ги засрамват особено на публични места. 

Да ги възпитават с чувство на любов, съчуствие и разбиране към крехката детска психика.

Достатъчно е родителите да си представят, че тяхното прекрасно дете много скоро ще порастне, за да могат да се наслаждават на детските му игри. В златното време на свободни игри децата натрупват всичко важно за своето собствено развитие - опознаване на себе си и и изграждане на взаимоотношенията с връстниците.   

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Какви оценки получава(х)те в училище?