Светла е на 30 години. Преди 2 години губи майка си, която умира от рак на шийката на яйчниците. Светла трудно преодолява мъката и завинаги в сърцето й остава голяма празнина. След случилото се у нея постоянно свети червената лампичка, която казва – пази се, внимавай, проверявай, защото ракът на яйчниците се предава по наследство. На всеки профилактичен гинекологичен преглед тя се консултира с лекарката си и пуска допълнителни изследвания, за да е сигурна, че заболяването, от което е страдала майка й, не заплашва и нея.
Но Светла не знае една истина, която завинаги би променила отношението към нейното здраве. Тя е осиновена. Това означава, че генът, който може да носи тези ракови клетки, няма как да й бъден предаден от майката, която я е отгледала.
Тайната на осиновяването й и досега се пази от нейния баща. Дали истината би направила живота й по-лек в бъдеще, лишен от постоянния страх от рака, или тази новина би я върнала в миналото и би я накарало да вини хора, които вече не са между живите?
Запитани дали биха казали на детето си, че е осиновено, 48 от 50 жени от фокус група отговарят с „Да”.
Аргументите за решението „Да” са:
- Няма голямо значение кои са биологичните ти родители, тъй като истинските родители са тези, които се грижат за теб.
- Пазенето на такава тайна е много трудно и емоционално ангажиращо.
- Страхът да не се намери „доброжелател”, който да съобщи на детето, че е осиновено, е прекалено голям.
- Когато детето някой ден все пак разбере, ще се почувства по-зле,отколкото ако го е научила по-рано.
- Съществува възможност осиновено дете да се запознае и да се влюби и свърже с биологичен брат или сестра.
- Не мога да очаквам детето ми да бъде откровено с мен, ако аз не съм била с него.
Аргументите за решението „Не” са:
- По-щастливо живеят децата, които не знаят.
- Какво ще правя, ако някой ден детето ми реши да търси истинските си родители?
- Въпреки цялата обич и грижи, е възможно след новината детето цял живот да се чувства потиснато и различно.
Какво да обясним на детето:
Темата е деликатна и всяка майка трябва сама да реши кога и как да съобщи това на детето си. Ето няколко израза, които биха ви помогнали да поднесете информацията по подходящ начин:
- Ти си най-специалната/специалният за нас и за това от всички деца избрахме точно теб.
- Ти не си дошла/дошъл от коремчето на мама, но си в нейното сърце.
За това как ще приеме подобна новина, огромно значение има средата, в която детето живее. Важно е първо родителят да бъде в хармония със своето решение, след това да обвърже детето си с него. Ако родителят има притеснения, намира нещо срамно в ситуацията и иска да я криене, и самото дете ще израсне със същото убеждение за себе си.
