Честно, не можем да си представим по-трудна, но и по-възнаграждаваща работа от това да бъдеш родител. Това е вероятно e и най-значимата роля, която някога ще имаме в живота си, а също е и единствената, за която не се изисква предварително сертификат.

С времето научаваме по-добре как да отглеждаме децата си – от ежедневните предизвикателства, свързани с това как да го накараме да си мие зъбите, да казва „моля” или да си оправя леглото сутрин, до онези притеснителни въпроси – за алкохола, секса или хранителните разстройства, да бъдеш родител никога не е било лесно. А, през последните години става все по-трудно.

През последните няколко десетилетия има огромна промяна в начина, по който отглеждаме децата си, а описанията на типовете родителско поведение са далеч от ласкателни. Проблемите на децата днешно време са различни – едва ли на вашата баба й се е налагало да се тревожи за интернет педофилия, хранителни разстройства, депресия и безпокойството, с които в съвременните училища се сблъскват децата ни.

Естествено, обичаме децата си и искаме само най-доброто за тях. Нещо повече - бихме направили всичко в тази посока, но истината е, че новите методи за възпитание не винаги са най-удачни. На практика някои от тях са толкова неправилни, че можем да ги наречем "7-те смъртни гряха във възпитанието на децата".

Не само, че с тях им правим лоша услуга, но докарваме и на самите себе си незадоволеност, стрес и липса на увереност.

Бъдете честни: може би някое от долуизброените описва вашето поведение? Ако е така, помислете дали не е време да промените нещата.


Грях 1: Майка - хеликоптер

Това е птица… това е самолет…. това е родител-хеликоптер!  Тези възрастни постоянно кръжат някъде много наблизо и не се спират пред нищо, когато опира до децата им. Те довършват домашните им, правят писмените им работи и включват на режим „спасителна операция” за всеки един мъничък проблем, с който се сблъскват децата им. Внимавайте обаче: ако винаги решавате всичко вместо детето ви, когато то се превърне във възрастен, е много вероятно да има проблеми с това да разчита на себе си, да взима решения и да намира изход в трудните житейски ситуации .

Какво трябва да промените: научете се как да запазите своята важна и незаменима роля на родител, но без да бъдете онова натрапчиво присъствие, което пречи на детето ви да развие здравословно чувство за независимост и което един ден ще му попречи да се справя без вас. Започнете, като определите кои задачи са наистина непосилни за подрастващото и кои не са – например приготвянето на обяда му или прането – нека ги прави, без да е необходимо да разчита винаги за всичко на вас. Учете детето си на всичко, но едно по едно, и когато е научило нещо – отдръпнете се. Обяснете новата си политика – „Без повече оправдания или спасителни операции.”. И запишете новото си мото: „Никога няма да правя вместо детето ми онова, което то може да направи само.”


Грях 2: Инкубаторно отглеждане на дете-чудо

Няма нищо ново в родителите, които искат децата им да превъзхождат всички останали, но напоследък мисията на този тип родители е да отгледат Детето-чудо. Забравете какво смятат психолозите и какво пише навсякъде за това какво може да постигне детето ви в дадена възраст. Тези родители натискат, натискат, натискат, за да може тези деца (така поне се надяват те) да постигат, постигат, постигат, а след това полудяват от тревога, че подрастващите всъщност... май... може би, не са достатъчно добри. Няма време за детски игри или за шлаяене с приятелите: важно е само ученето, допълнителни курсове, „полезни” занимания, които развиват ума… Само че, последиците от подобен стил на поведение не са никак приятни: цялото израстване на детето преминава в стрес, тревожност, перфекционизъм, депресия…

Какво трябва да промените: научете се да цените природните таланти на детето си, реалните му възможности и се научете да имате предвид точно тези неща, а не какво ви се иска на вас. За всяка възраст си има определени граници на познание (да, да и вашето дете не е изключение), и неща, които не са във възможностите му да научи или да прави. Опитайте се да си дадете реална равносметка за това какво искате от детето си: например ако го натискате да се запише на футбол, а то предпочита шаха, или пък искате да е първо в класа по математика, а то едва се справя с най-лесните задачи… Окуражавайте го да развива талантите, които вече има и го оставете да се занимава с интересите, които има, без да се опитвате да му налагате онова, което на вас ви се иска да прави.


Грях 3: Бърза поправка на щетите

Изморени сме. Бързаме. Имаме нужда всичко да става колкото е възможно по-лесно, включително и възпитанието на детето. Готови сме на всичко, за да накараме малките да действат, както трябва, стига методите ни да дават резултат на секундата. Затова прилагаме онези бързи трикове за възпитание: „Предупреждавам те веднъж… втори… трети път…”, за да се справим с гнева, обещаваме, че ще му купим онази жестока модерна игра, ако слуша, или подарък за всяка висока оценка. Проблемът е в това, че по този начин детето се учи да действа само при предупреждения, награди или пари. Постигнатите резултати са бързи, но и не траят кой знае колко. Затова и децата ни започват да се държат лошо: защото знаят, че по този начин ще им предложим нещо в замяна на доброто им поведение по-късно. А самите ние се чувстваме ужасно изтощени и обезкуражени: кога ще се научи?

Какво трябва да промените: научете се вие самите как да възпитавате децата си така, че те да разбират какво не са направили, както трябва и как да бъде наред. Винаги намирайте време да запитате детето си: „Кое не беше правилно в това, което направи току що?”, „Защо това, което направи беше нередно?”, „Какво ще промениш следващия път?”. Не правете заключения, дайте време на детето си (особено ако е по-малко) да се поправи, като повтори действието си, само че този път както трябва. Помнете, че целта ви е да го накарате да се справя без вашата помощ – това ще го научи на самостоятелност, а вие ще изпитате удовлетворението от добре свършената работа.

Очаквайте продължение.