Новите методи за възпитание не винаги са най-удачни. На практика някои от тях са толкова неправилни, че можем да ги наречем "7-те смъртни гряха във възпитанието на децата".

Вече се запознахме с първите три, а ето и  останалите четири:

Грях 4: Родителят – приятел

Почти половината родители признават, че дълбоко в себе си искат да са „най-добрият” приятел на детето си, а със сигурност няма по-лошо от приятел, който казва „не”. Не ни понася идеята да разочароваме децата си или да им налагаме строга дисциплина, ако това ще ги отблъсне. Само че… те имат нужда от родител, който да поставя граници и правила, и не се отказва от това да бъде възрастният, бидейки по-скоро приятелче. Освен това истината е, че ако не сме способни да отказваме на децата си, им отнемаме възможността да пораснат сигурни, отговорни и състрадателни хора. Вместо това създаваме онова, което повечето възрастни смятат за най-разглезеното поколение от векове насам.

Какво трябва да промените: научете се да поставяте ясни граници, да сте категорични и осъзнайте, че детето ви се нуждае най-вече от родител, много повече, отколкото от приятел. Започнете, като премислите какво е важно за вас и не толерирайте прекалено детето си. След това му дайте да разбере кои правила са важни и ги поставете в дома си. Ако е необходимо - напишете ги на лист и го сложете на видно място - например на вратата на хладилника. По този начин и детето ви по-лесно ще ги приеме като кодекс на поведение, защото ще е наясно, че във вашия дом тези правила не подлежат на преговори и просто трябва да се спазват.

Грях 5: Родителят с трофей, вместо с дете

Забравете за здравословния баланс – през последните две десетилетия онова, което се смята за успех и превъзходство над останалите родители, е да отгледате „перфектното дете”, с което да се фукате наляво-надясно. И това докара ерата на синдрома "Дете-трофей". Всеки малък успех, висока оценка или гол в мач е повод за хвалебствия, а как обичат тези родители да споделят с всички успехите на дъщерята/сина!
Самохвалството е доказателството за стойността на самия родител, но ако детето се провали или има по-малко от перфектни резултати, това може само да е знак, че родителят се е провалил. Този тип поведение третира детето като допълнение и аксесоар към нашите нужди, желания и мечти. То създава изключителна конкуренция между родителите и създава чувство за огромна вина и стрес у нас, ако детето ни не се справи, а у самото него – чувство, че ни е предало. Ако това продължава твърде дълго, идентичността на подрастващото е силно застрашена, нездравословната взаимо-зависимост между родителят и детето се състои в това, те да разчитат един на друг за оценката на качествата им като личности.

Какво трябва да промените: научете се да виждате детето си като уникална индивидуалност, която е съвсем отделна от самите вас. Превключете на „ти”, вместо да мислите само за „Аз”. Това ще намали напрежението, което вашето одобрение създава у него и ще повдигне самочувствието на детето ви. Вместо „Толкова съм горд/а”, кажете „Трябва да си много горд/а за това, че работи толкова усърдно”. Също така окуражавайте детето си да знае кое е правилно и кое не, за да не се налага да прави всичко с цел да получи вашето одобрение. „Трудно ти е с тази задача по математика. Напомни си, че последният път не се отказа, справи се блестящо и се чувстваше много горд/а от себе си.” 

Грях 6: Родителят параноик

Да пазим децата си от наранявания е приоритет номер едно за всеки родител, но тези дни това е надминало всякакви разумни граници. Да, опасно е – има отвличания, наркомани, педофили в интернет, нездравословна храна…Особено когато децата ни са по-малки, често държим децата си по-здраво, гледаме ги по-отблизо, защитаваме ги направо до лудост. Само че, нашите страхове създават у децата ни чувство на несигурност и те се превръщат в страхливи и неуверени хора.

Какво трябва да промените: научете се да бъдете по-спокойни, осъзнайте, че ако прекалявате с предпазливостта, детето ви няма да е готово да се сблъска с реалния живот, а ако вместо това се справите със собствените си тревоги, няма да ги предадете и на него. Опитайте с фрази за самоуспкоение в напрегнати моменти -„Махни се, тревога. Не можеш да ме стигнеш” или „Мога да се справя с това!”. Ако се упражнявате заедно, вие също ще научите изразите и може би следващия път ще запазите опасенията си за себе си.

Грях 7: Второстепенният родител

В случай, че не сте забелязали, днешно време децата се влияят много от медиите. Компютри,  youtube, видео игри, телевизия, facebook, айподи, дивиди-та, мобилни телефони. Днес всяко дете от 8 до 17 години е включено в някакво устройство по седем и половина часа дневно. Всъщност много от тях прекарват повече време с техниката, отколкото с каквото и да е друго, ако изключим леглото – тоест сънят. Това автоматично означава – по-малко време за нас и за „истински разговори”. Веднъж заели второ място в очите на детето, губим влиянието си и преобладаващата култура се превръщат в нашия заместник. Детето ви също става уязвимо на външен натиск: много вероятно е да започне да разчита на някого другиго да го наставлява и да приеме неговите ценности, а не вашите.

Какво трябва да промените: осъзнайте, че вие трябва да сте най-влиятелната фигура в изграждането на ценностната система у вашето дете, коректив за поведението му и имате за задача да го предпазите от лоши модели, които могат да му докарат неприятности и проблеми. Намерете начин да присъствате повече в живота на детето си. Изчислете колко време прекарва семейството в гледане на телевизия, писане на смс-и, игране на видео игри и в интернет. След това преценете колко време е здравословно според вас да бъде посветено на технологиите и изискайте да прекаравате повече време заедно, без цялата тази техника в ръцете и пред очите ви. Например – забранете да се включва телевизора, докато вечеряте. Обявете тези си намерения и следете да се спазват. Разбира се, не го правете насилствено – обяснете колко държите на децата си и че искате да има поне един час, в който всички в семейството да не се разсейват с друго, освен с това да бъдете наистина заедно.

Съвети за повече самочувствие:

Да разберете, че имате нужда от промяна е първата стъпка към нея. Сега обаче какво?

* Започнете едно по едно: Не се пренапрягайте и не се опитвайте да промените твърде много лоши навици наведнъж – малките стъпки са ключът към успеха.

* Записвайте успехите си в дневник: Препрочитането на бележките ви може да ви помогне да видите по-ясно модела си на поведение (и напредъка, който имате).

* Организирайте си група за подкрепа с още един или двама родители: срещайте се с други като вас. Ще видите, че проблемите между децата и родителите са винаги подобни, така че споделянето и обменянето на опит може да ви е от голяма полза.

Един от най-критичните моменти в ролята ни на родители, е да съумеем да бъдем тези, които да помогнат на децата да израснат щастливи, уверени и състрадателни хора. Няма по-голяма награда от това да знаем, че сме помогнали на детето си да постигне промяна за по-добро в собствения си живот. Онова, от което се нуждате, за да го направите, е търпение, разум, няколко добри стратегии във възпитанието и инстинктът ви. Все пак никой, абсолютно никой, не познава детето ви по-добре от самите вас.