Неофициални данни за 2010 година ни посочват сами наболелите въпроси, на които трябва да обърнем специално внимание - броят на абортите у нас рязко се покачва, докато раждаемостта продължава да намалява. Наскоро гинеколози съобщиха стряскащи данни - през 2010 г. са извършени над 46 000 аборта, което е с 10 000 повече от предходната. Това силно ни разтревожи и решихме да потърсим експертно мнение по темата.

иван костовПредставяме ви д-р Иван Костов – едва на 37 години е и вече е изпълнителен директор на Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Шейново”. Много хора го познават като професионалист - завършил е специалност „Медицина” в София, специализирал е в „Майчин дом”, има магистратура по „Здравен мениджмънт”, работил е и в „Пирогов” и Военна болница. За настоящата си работа казва, че успешно съвместява директорските задължения с практикуването на акушерство. „Не спирам да работя”, поема си въздух той, а докато чаках пред кабинета му за интервюто, имаше поне десетина жени, които очакваха да ги приеме.

Извън работата спортува много – кара ски и играе тенис, ходи по планините и обича да се среща с приятели. Най-голямата радост в живота му обаче, се появява преди 10 месеца – неговият син. Споделя ни, че няма по-емоционално изживяване от това да бъдеш баща: „Вечер като се прибирам, няма по-хубаво нещо от това да те посрещне усмихнато твоето собствено дете”. И въпреки това, д-р Костов се почувствал готов за дете едва на 37 години. Категоричната му позиция относно абортите, е колкото по-малко, толкова по-добре. Данните за абортите в "Шейново" от началото на годината, еднозначено ни показват, че тенденцията е за увеличаването им с 10 на сто, спрямо 2010 година.



Неофициални данни за 2010 година сочат, че абортите драстично се увеличават, а раждаемостта намалява? Вярно ли е според вас и на какво се дължи?

Има такава тенденция. И аз лично си я обяснявам с това, че решението един млад човек да има дете, до голяма степен  се основава на социалния му статус – има ли работа, няма ли работа, има ли партньор, няма ли, може ли да си позволи икономически да отгледа едно дете. Така че малко или много икономическото състояние на страната оказва влияния върху раждаемостта. В това отношение през 1996-1997 година, когато беше сериозна икономическа криза в България, имаме отбелязан най-сериозен спад в раждаемостта.

Сега можем ли да кажем, че ситуацията е сходна?

За последните 20 години раждаемостта се движи като една низходяща крива с отделни пикове, но като цяло тенденцията е надолу. За съжаление смъртността, понеже населението е застаряващо, се движи в обратна посока, т.е. населението на страната намалява. Прави впечатление обаче, че в последната година, най-вероятно поради икономическата ситуация в страната, отново се наблюдава една възходяща посока на броя на абортите. Същевременно се наблюдава една централизация на ражданията. Младите хора отиват в по-големите градове за да търсят работа, съответно там раждат. За нашата болница последните две години например, са пикови по брой раждания, което не означава, че и в другите региони на страната е така.

В „Шейново” миналата година се родиха 4050 бебета, по-миналата - 4101. За миналата година имаме около 540 аборта, тази година до момента се движим с около 10% ръст на абортите.

А колко са ражданията? Има ли ръст спрямо миналата година?

Не, имаме категоричен спад.

Каква позиция заема медицината спрямо абортите – за или против?

Позицията на медицината е законово регламентирана от държавата. Съществуват аборти по желание, т.е. всяка една жена, която е навършила 18 години, може да реши сама дали да прекъсне доброволно бременността, като това е регламентирано по закон да става до 12-та гестационна седмица. След този срок може да бъде прекъсната бременността по медицински показания. По конкретния случай се събира специална комисия, която да отсъди дали трябва да бъде прекъсвана бременността, защото става опасно за организма на жената.

А вашата лична позиция каква е?

Аз се опитвам да разсъждавам като съвременен човек. Убеден съм, че всеки трябва да бъде наясно със себе си, готов ли е да има дете. Аз например, се почувствах готов чак на 37 години. Тогава вече бях наясно със себе си, че съм готов да стана родител. За някои хора, може би твърде късно, но в крайна сметка е много важна ролята на жената в решението. Моята лична позиция е, колкото по-малко аборти, толкова по-добре, защото абортът не е средство за контрацепция. Една жена трябва да знае, че ако не е готова да стане майка, има достатъчно средства за това – противозачатъчни, хормонални средства, презервативи, т.е. глупаво е да се стига до бременност ако жената не е готова. Съществува и такава дисциплина в акушерството „Семейно планиране”, има и Световна организация по семейно планиране, така че има достатъчно институции и дисциплини, които се занимават точно с тази проблематика.

Какво бихте посъветвали едно младо момиче, което все още няма навършени 18 години, бременно е, и Ви моли за съвет?

Ако момичето е забременяло, то трябва да помисли първо готово ли е да стане майка, трябва да обсъди това с родителите, и ако е готова, разбира се, ние нищо не можем да кажем. В нашата болница е имало такива случаи. Личният ми съвет към младите жени е, да бъдат просветени, да знаят как да се предпазват от забременяване, да знаят, че предпазването от забременяване понякога не предпазва от полови инфекции. Младите момичета трябва да се освободени, да говорят свободно и открито за това с лекарите и семейството си.

Кои са най-големите страхове на жените, решили да направят аборт?

Най-често питат „Ще мога ли да имам деца след това”? Най-много се страхуват младите, нераждали все още жени. Разбира се, аборти правят и жени, които са раждали. Това е по-благоприятният вариант, защото тогава жената вече е изпълнила репродуктивните си функции и е решила, че повече не иска да има деца. Но когато имаме едно младо нераждало момиче, то е и психически по-нестабилно, и се страхува най-много дали ще може да забременее отново.

Разкажете ни интересен случай от вашата практика?

Този случай, който ще разкажа показва колко силна е природата и женският организъм, когато става дума за раждане. Докато бях специализиращ лекар в „Майчин дом”, ми се е случвало да правим аборти на ромки от малцинствата през няколко месеца. На една такава ромка сме й правили 8 или 9 аборта един след друг, което си е травма за матката и за жената. След около 2 години тя дойде и каза, че е готова да стане майка и си роди здраво бебе.