Редом с темата за здравословното хранене и изборът на подходящи гозбички за мъниците, за много родители от значение е и въпросът в какви съдове трябва да готвим на детето си, за да запазим най-ценните и полезни качества на храната в тях. За да намеря отговор на този въпрос, потърсих сведения относно състава на материалите, от които са направени най-разпространените съдове за готвене, навлезли по един или друг начин в живота на всяка една домакиня и майка.

Още от древността

приготвянето на храната е свързвано с традиции, майсторство, творчество. Готвенето е било едва ли не ритуал, почти свещенодействие, което е имало за цел ястието не само да е благообразно и вкусно, а и питателно и полезно.

И днес едно от най-важните неща,

ако не и най-важното, е в готовото вече ястие максимално да бъдат съхранени хранителните вещества и полезните за организма съставки на продуктите. Доказано е, че за да се запазят качествата, с които природата е дарила морковчето, листенцето спанак, тиквичката или усмихнатата зелка, това се постига чрез начина на приготвяне и чрез съдовете, които позволяват съхраняването на най-ценните и здравословни съставки на продуктите. А съдовете и материалът, от който са изработени, са от решаващо значение, когато говорим за здравето на нашите деца.

Въпреки развитието на науката и технологиите,

материалите за готварски съдове – тенджерки, тигани, тавички и гювечета, са общо взето същите като в миналия век. Желязо, чугун, неръждаема стомана, покритие с емайл, стъклени и керамични – изборът е немалък. Но всеки един от гореизброените материали си има своите както положителни, така и отрицателни страни.

Тефлоновите

Те наистина позволяват готвене без мазнина, удобни са, предлагат незалепващо дъно и лесно се почистват. Наруши ли се обаче покритието им, проучванията доказват, че храната, приготвена в тях, придобива силно канцерогенен и отровен характер. Ето защо първото леко надраскване върху такъв съд трябва да ни алармира, че е време да бъде изхвърлен. Ако допуснем нагряване на съда над 250 градуса, това също е сигурна предпоставка за отделяне на изключително опасни за здравето токсични газове.

Чугунените

Те са подходящи най-вече за ястия, изискващи по-продължително готвене. Основният им недостатък е загарянето и лесното ръждясване. Затова и често пъти храната, приготвена в тях, придобива оттенък с вкус на желязо.


Съдовете от алуминий

Специалистите често предупреждават за високите стойности на токсичност в производството им. Същото се отнася и за съдовете с емайлирано дъно. То се поврежда изключително лесно, превръщайки се в чиста отрова.

По-долу изброявам някои от съдовете, към които накланят предпочитанията ми и в които бих избрала да готвя храната за моето дете:

Стъклените съдове

Направените от огнеопорно стъкло съдове са чудесни за готвене. Те не влизат във взаимодействие с храната, поглъщат добре топлината и доста дълго я съхраняват. Те обаче са крехки и чупливи, особено при рязка промяна на температурата.

Керамичните съдове

Те притежават изключителното свойство да запазват витамините и качествата на хранителните вещества в храната. Други техни плюсове са, че не изискват много мазнина при готвенето, запазват аромата на ястието и са устойчиви на одрасквания. Чудесен избор, върху който бихме могли да се спрем, за да направим не само вкусна и уханна гозбичката на нашите малки лакомници, но и здравословна. Може би техен единствен минус е, че във времето по-трудно се съхраняват от счупване или спукване.

Особено силно доверието ми засега печелят

съдовете от метални сплави с висока плътност, позволяващи готвене на ниски температури, без вода (което запазва полезните вещества в хранителните продукти) и без необходимост от добавяне на мазнини. В тях ястието къкри почти херметически затворено, на тих огън, без изпарение.

Подобно на глиненото гърне от древността, тези, надявам се, успешни произведения на нашето време постигат същото – ястието става неописуемо вкусно и едновременно здравословно, благодарение на съхраняването на всички съставки на продуктите.

Така че няма нищо ново под слънцето. С тази разлика, че материалът е метал с бактерицидни свойства, което пък предполага по-продължително съхранение и дава възможност за избягване на претоплянето.

А вие бихте ли споделили в какви съдове приготвяте менюто на вашето мъниче?