Детският психолог и педиатър д-р Товах Клайн е майка на три деца и директор на Център за развитие на деца в предучилищна възраст в Бърнард Колидж. Въз основа на 20-годишния си опит в лечението и наблюденията си над деца от 2 до 5 години, тя издава книга ("How Toddlers Thrive: What Parents Can Do Today for Children Ages 2-5 to Plant the Seeds of Lifelong Success"), в която достига до интересни изводи относно света и потребностите на малкия човек. Поднасям ви 5 извадки от нейните любопитни констатации и съответните съвети за оптимизиране отношението родител – дете. Съвети, чиято цел е да приближат нас, големите, максимално близо до Вселената на детето... , толкова близо, че да съумеем да видим света през неговите очи:

1. Малкото дете няма чувство за бъдеще време

В периода от прохождането до третата година детето все още няма развито усещане за бъдеще време. Мозъчната структура на мъничето му позволява да живее за момента и да мисли единствено в рамките на настоящето. Така че, когато се обръщате към него с думите "ние си тръгваме след пет минути" или "утре на гости ще дойде баба”, то възприема казаното като действие, което се извършва тук и сега. Според д-р Товах Клайн по-често употребявани от родителите изрази и обстоятелствени пояснения за време от типа на: "след малко", "утре", "след един час", "другата седмица" и т.н. могат да помогнат на детето по-бързо да развие чувство за време, но те няма да бъдат достатъчно и напълно ясни за малкото човече, докато то не навърши поне 5 години.

2. Всяко едно дете, малко или много, расте в атмосфера на прекален контрол

Замисляли ли сте се някога колко често децата ни трябва непрекъснато да изпълняват команди, за да бъдат винаги в угода на нас, големите. Опитайте се да погледнете света през очите на вашето дете. А сега се поставете на негово място и си представете колко пъти на ден трябва да изпълнявате заповеди, да се въздържате от хиляди неща, които са „забранени” и как въпреки желанието си да заслужите похвала, рядко я получавате. За сметка на това правила, забрани, указания и команди като "Измий си ръцете!”, "Не ходи бос!”, "Не пипай дистанционното!”, "Изяж си супата преди десерта!”, "Време за сън” и т.н. валят като из ведро. Затова и съветът на д-р Товах Клайн е да не се прекалява с непрекъснат и излишен контрол, а напротив – да се дава колкото се може по-често възможност на детето за свободен избор, самостоятелност и самоинициатива. Колкото по-отрано тези качества се култивират у малкия човек, толкова по-добре за неговото добро самочувствие и бъдещо израстване.

10 сигнала, че детето ви е разглезено >>

3.Детето се чувства щастливо, когато се чувства разбрано и обичано

Този факт навярно няма да ви изненада, но наистина на малките деца е достатъчно да чувстват закрила, сигурност и обич, за да са щастливи. Според д-р Клайн, когато едно дете получава от близкото си обкръжение разбиране, съпричастност, състрадание или признание за добре свършена работа, то се чувства щастливо и пълноценно. Когато мъникът расте под милувки, овации и разбирателство, той расте щастлив и удовлетворен. Съветът на д-р Клайн е винаги и старателно да проявяваме внимание към чувствата, състоянието и желанията на детето си във всеки един момент. Това, според него, няма нищо общо с глезенето, а напротив – развива у тях чувство на симпатия, обостря сетивата им и им помага да станат по-отворени и състрадателни към чуждите емоции и потребности. Така че – не лишавайте мъниците си от целувката, прегръдката и подкрепата в минутите, когато имат най-много имат нужда от това. Така ще ги направите по-спокойни, по-сигурни, по-човечни.

Милувка за бебето >>

4. Децата трябва да поемат рискове

Ние, родителите, в стремежа си да предпазим децата си от каквато и да било болка, всъщност не осъзнаваме колко лоша услуга им правим в същото време. Представете си ситуация, в която една майка непрекъснато тича след детето от страх да не падне и да не си натърти коляното, или пък не му дава да рита топката, за да не стъпи върху нея. Всъщност това са само част от многобройните примери как малкият човек може да израстне в постоянните окови на прекалената предпазливост от страна на своите родители. Тази практика възпира нормалното психологическо и физическо развитие на малчугана, създава му комплекси за малоценност и постоянна несигурност. Такова дете по-трудно се интегрира и адаптира към околния свят.  Разбира се, това не означава един родител да проявява абсолютно безхаберие към игрите и заниманията на своето дете, а по-скоро да му дава свобода на изява, да го наблюдава, но да го прави така, че детето да не се чувства притиснато под постоянния надзор. Давайте възможност на малчугана си да изгради имунитет към злополуките и грешките. Грешките са училището на Живота.

Стъпки към самостоятелност >>

5. Качества, които възприемаме като лоши сега, са същите, които искаме да възпитаме у децата си в бъдеще

Проявата на черти у детето като независимост, любопитство, страст, упоритост, дори инат, често могат да изкарат родителите извън релси, но всъщност колко от нас си дават сметка, че именно същите тези качества искаме да видим у малкия човек, когато той порасне?! Затова и съветът на д-р Клайн към родителите тук е да не стопират развитието на подобни качества у детето си чрез използването на постоянни забележки, напътствия и заплахи. Напротив – стимулирайте подобни качества у детето си посредством окуражаване, похвали и личен пример.

И накрая, в този ред на мисли, ми се иска да цитирам една любима фраза, изказана от Николай Пирогов, която споделям не за първи път.

"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами да се преселим в неговия духовен мир".

Нали?

Детската душа - цял един космос >>