Годините, в които малкото ни детенце се превръща във възрастен, са съпроводени от различни катаклизми. Някои от тях са особено тревожни и водят до бунтове и... депресии.

Ние, обаче, като родители трябва да проявим разбиране и да изчакаме търпеливо (но не и безучастно) този етап да премине.

Причините за депресията на тийнейджъра може да се дължат на много неща: проблеми със съученици в училище, неприемане в дадена среда, в която той/тя иска да се включи, неяснота и несигурност относно мястото му/й в света (кандидатстване, матури и прочее)... но се утежнява значително при наличие на неразбиране и липса на подкрепа от страна на най-близките му. Тоест – от вас.

Темата е дълга (и доста сериозна), но ние решихме да ви дадем 4-те най-важни съвета за това как да помогнете на детето си да мине по-леко през този труден период:

1. Никога и при никакви обстоятелства не казвайте на дете или тийнейджър, че раждането му е било непланирано или нежелано. Това е изключително тежък факт, с който един подрастващ дълго ще се бори да приеме и в уязвимата възраст,  в която е, може да го травмира и занапред. Дори и на вас да ви се струва не толкова важно или сериозно (нали сега сте родител и това, разбира се, ви радва), за детето ви нещата стоят по различен начин. За него е важно да знае, че появата му на света не е било просто неприятно стечение на обстоятелствата или грешка. Дори и така да се е случило - спестете му този факт. В крайна сметка се е оказало най-хубавата грешка в живота ви, нали така?

2. Бъдете бдителни относно това с какви хора общува детето ви. Ако то е в депресия, това много вероятно има общо със средата, в която се движи. Канете другарчетата му вкъщи, но ако младежът се чувства засрамен от твърде приятелското ви отношение, потърсете друг начин да научите повече за обкръжението му. Говорете с него винаги спокойно и с разбиране, нека знае, че няма да го съдите или ще омаловажите проблемите му. Съветвайте го, без да му се налагате или тросвате, давайте му шанс да взима сам/а решенията си, дори и да знаете, че ще сгреши. Можете самите вие леко и тактично да го насочите към личности, с които има общи интереси и които да му помагат да избира по-перспективна посока за живота си. Дори и да са по-големи от него.

3. Ако депресията продължава твърде дълго, обърнете се към психотерапевт. За съжаление тази практика по нашите ширини не е толкова разпространена, колкото на запад, но ако имате възможност, не се колебайте. Специализираната помощ в ранна възраст може да бъде много благотворна за бъдещето му изобщо. Ако нямате възможност за подобен разход, то тогава се стремете да бъдете винаги насреща за разговори (вж т.2).

4. Наблюдавайте детето си за типичните признаци на депресията: изолация, проблеми със съня, липса на удоволствие при обикновено любими занимания и ако забележите нещо нередно, поговорете с него – попитайте го какво не е наред, има ли нещо, което го тревожи и прочее. Ако не желае да говори, старайте се да го зарадвате или разсейвате – говорете му за интересни за него неща, заведете го на спорт, който обича, на концерт или на театър, купете му нещо, което силно е желало… възможностите са много и зависят изцяло от личните интереси на вашия тийнейджър.

Помнете, че за едно дете, колкото и голямо да си мисли, че е, е изключително важно да знае, че има подкрепата ви, независимо от това какви грешки прави или е на път да направи. Така че дори и да смятате, че проблемите му са незначителни от позицията на вашия собствен опит, не го отблъсквайте с подобни констатации. Тревогите за всяка възраст са различни, но оказват не по-малко неблагоприятно въздействие върху човека, който ги изживява.
Бъдете до него.