В края на III в., в Александрия, живяла Екатерина - дете от знатен, царски род. Докато растяла, изучавала философията и литературата. Но талантът и привързаността й били насочени най-вече към медицината. Много знатни мъже искали ръката на красивата Екатерина, но тя отказвала на всички. Не търсила богатство и красота. Искала да се омъжи само за равен по ум и знания. 

Мъжът, който променил живота й, не бил богат на пари, но бил с богато съзнание. Един ден Екатерина се срещнала с беден отшелник, който й разкрил тайнството на християнството. Малко след тази среща Екатерина сънувала Дева Мария, която с благ глас й казала, че нейният път в живота е искрено и с цялата си душа да се отдаде на вярата. Девойката това и направила. Използвала всеки удобен повод да разказва за вярата си на езичниците. Не се страхувала да направи това и пред царя. Веднъж по време на голямо езическо жерствоприношение тя се изправила и казала - "Царю, не те ли е срам да се молиш пред гнусните идоли? Защо не познаеш истинския Бог, който е слязъл на земята в човешка форма заради нашето спасение?" 

Околните притихнали. Очаквали царят да заповяда да я посекар, но вместо това, трогнат от честността и привлечен от красотата й, той й предложил да се омъжи за него. Единственото условие било да се откаже от християнството. Тя отказала. Извикал 50 мъдреци, за да я разубедят от вярата й, но с мъдростта си тя съумяла да ги накара да отхвърлят езическата вяра и да приемат нейната. 

Била само на 18 години, когато палачът изпълнил присъдата. Според преданието след смъртта й долетели ангели и отнесли тялото й на Синайската планина.

На 25 ноември църквата почита деня на св. Екатерина. Тя е светицата с чиято милост болестите (най-вече шарката) стоят далеч от децата. 

Какво се прави на този ден?

Жените месят погача, намазват я с мед и раздават на всички членове на семейството парченце от нея. След това излизат и раздават от нея на съседите си. Дават и на всеки, когото срещнат по пътя си. Това се прави като почит към светицата, така че тя да бъде благодарна и доволна и да предпази децата от болестта.

Умилостивяването с храна е традиционен обичай за българите. Когато те се окажат безсилни пред някаква злина, те се опитват да я укротят с благост. В миналото са вярвали, че шарката обича най-много мед, затова мажели хляба обилно с пчелната сладост. Парче от питата се оставяло пред прага на вратата за самата света Екатерина. Надеждата била, че вземайки хляба с мед, тя ще предпази къщата от болестта, на която няма да позволи да прекрачи прага.

На този ден жените не бива да работят, за да предпазят децата си от шарка. Забранено е и да използват остри предмети - ножица, нож, куки, игли, шишове и други, защото, ако си убодат пръста, раната никога няма да заздравее. 

Имен ден имат всички, носещи името на светицата - Екатерина, Катерина, Катя, Катрин, Катина, Тина.