Чубрицата е най-масово използваната подправка в традиционната българска кухня. Към каквото и ястие да я добавите, все ще го направи вкусно - в гювеч, зрял боб, супа топчета, капама, мусака, кавърма и т.н.
Чубрицата (Satureja hortensis) е красиво присъствие в почти всяка домашна градина. Още щом се покажат малките лилави цветчета, стръковете се орязват и на китки се закачат на телове да се сушат на сухо и проветриво място. Готова е, когато при прегъване стръкчето лесно се чупи. Претрива се и се съхранява в плътно затворен съд, за да се запази ароматът й.
Лечебната сила на дъхавата чубрица
Чубрицата улеснява храносмилателния процес и намалява подуването на корема от газове, защото съдържа веществата тимол и карватрол. Тимолът в чубрицата е едно от важните есенциални масла с подчертани противогъбични свойства, а карвакролът потиска размножаването на патогенните бактерии в чревата.
Засадена в саксии на перваза, чубрицата отблъсква насекомите, защото карватролът е мощен репелент.
Богатото съдържание на натрий, магнезий, желязо, калций, цинк и витамините: В1, В3, В6, А и С в листенцата и пресните й стръкове я прави сигурно средство в борбата с процесите на стареене. Натрият в нея пък спомага за нормализиране на кръвното налягане и сърдечния ритъм. Чубрицата се използва при болки в гърлото и отдавна е призната като природен афродизиак.
