Михай Чиксентмихай е една от най-влиятелните фигури в съвременната психология, професор по психология в Клеърмонтския университет, дългогодишен декан на Психологическия факултет на Чикагския университет. Още в края на миналия век той си осигурява място сред най-влиятелните фигури в съвременната психология с изследванията си върху състоянието на поток. Така той обозначава оптималното преживяване на пълна концентрация и отдаденост на конкретната дейност, в което човек реализира най-пълно своя потенциал. Именно посредством това състояние човек е способен да постигне щастието, най-висшата цел на всеки човек и на цивилизацията като цяло. За своите разработки върху състоянието на поток през 2000 г. Михай Чиксентмихай е удостоен с наградата "Мислител на годината".

Чиксентмихай е един от пионерите в научното изследване на щастието. Идеите му са оказали влияние върху някои от най-значимите представители на съвременната психология – като Карл Роджърс и Ейбрахам Маслоу, които са ги включили като важна опорна точка в своите учения. Мартин Селигман, родоначалникът на позитивната психология и дългогодишен председател на Американската асоциация на психолозите, определя Чиксентмихай като най-значимия изследовател в сферата на позитивната психология (чийто предмет са човешкото щастие, благополучие и съзидателност).

Чиксентмихай с лекота се пренася в отделни периоди от човешката история, преминава границите между различните науки и изкуства, прави аналитичен разрез на съвременната цивилизация. Поради широката приложимост на своите идеи Чиксентмихай често бива цитиран от специалистите в множество научни области, а напоследък все по-често от експерти в сферите на бизнеса и мениджмънта. Идеите му намират широк отзвук и сред психолози, философи, антрополози, социолози, кариерни консултанти, историци, но най-вече сред хората, които се стремят да постигнат повече удовлетворение в живота си. 

Настоящият труд, който се опитва да обедини тридесетгодишни проучвания за това как живеят и работят творческите личности, е стремеж да се направи по-разбираем мистериозният процес, при който хората раждат нови идеи и нови продукти. Работата в тази област ме е убедила, че творчеството не може да бъде разбрано, ако само наблюдаваме онези, които го създават. Както звукът от падащо в гората дърво не може да бъде чут, ако няма кой да го чуе, така и творческите идеи пропадат, ако няма възприемчива публика, която да ги усвои и приложи", казва самият Михай Чиксентмихай за За "Креативност".

След като теорията за състоянието на поток намира широк отзвук в научните среди по цял свят, Михай Чиксентмихай представя анализ на изследването си на креативността. Според него в процеса на създаването на нова идея или продукт неминуемо се забелязват условията за поток. Книгата се основава върху интервюта с видни представители от различни сфери на живота. Тя започва с описание какво представлява творческият процес, разглежда работата и живота на творческите личности и завършва с предложения как да внесем повече креативност в живота си. Целта на автора е да покаже, че творческите постижения са резултат на синергия между дългогодишен упорит труд и много други фактори, а не просто плод на въображението или внезапно просветление.

Прочетете откъс от "Креативност" от Михай Чиксентмихай, която излиза на 9 април от Хермес в превод на Ивинела Самуилова.

Любознателност и интерес

Първата стъпка към по-креативен живот е култивиране на любопитство и интерес, тоест насочване на вниманието към нещата заради тях самите. В това отношение децата имат предимство пред възрастните – тяхното любопитство е като лъч, който постоянно осветява и разглежда с интерес всичко, влязло в обсега му. Не е нужно обектът да бъде полезен, привлекателен или скъп – щом представлява загадка, заслужава внимание. С възрастта повечето от нас губят способността за удивление и страхопочитание пред величието и разнообразието на света. Без удивление обаче животът се превръща в рутина. Творческите личности приличат на децата по това, че любопитството им, интересът към странното и непознатото са живи дори на деветдесетгодишна възраст. Непознатите неща нямат край, радостта от откриването им също е безкрайна.

Отначало любопитството е разпиляно и общо. Вниманието на детето се привлича от всичко ново – облак или буболечка, кашлицата на дядото или ръждясал гвоздей. С времето интересът обикновено се канализира в определена област. Деветдесетгодишният физик може да запази детското любопитство към царството на субатомните частици, но едва ли разполага с излишно внимание, за да се възхищава на много други неща. Така че креативността в дадена област често върви ръка за ръка със съгласуваност с останалата част от живота. На върха на славата си заради откритията във физиката Айнщайн свири старомодна музика на цигулка. Да стесните вниманието до една област не означава да ограничите новаторството, което сте способни да проявите – напротив, сложни области като поезията, историята, физиката или политиката разкриват постоянно разширяващи се перспективи за осмелилите се да ги изследват. 

И така: как да култивирате интерес и любопитство, ако приемем, че присъства подобно желание? Ето някои конкретни препоръки, които може да ви помогнат.

Всеки ден се опитвайте да се изненадвате. Може да е нещо, което виждате, чувате или четете. Спрете да разгледате необичайния автомобил, паркиран до тротоара, пробвайте нещо ново от менюто на сладкарница, заслушайте се в думите на колегата ви в офиса. Каква е разликата с останалите автомобили, сладкиши или разговори? Каква е същността на видяното, чутото и т.н.? Не приемайте, че вече знаете всичко за него или че, дори да го знаете, то няма значение. Приемете преживяването каквото е, а не каквото си мислите, че е. Бъдете отворени за онова, което ви казва светът. Животът е поток от преживявания – колкото по-надалеч и по-надълбоко плувате в него, толкова по-богат ще бъде той.

Всеки ден се опитвайте да изненадате поне един човек. Вместо да бъдете предсказуеми, кажете нещо неочаквано, изразете мнение, което не сте имали смелостта да споделите, задайте въпрос, който иначе не бихте задали. Или разчупете рутината на действията си: поканете някого на представление, на ресторант или в музей, където не сте ходили досега. Експериментирайте с външния си вид. Удобната рутина е нещо добро, когато пести енергията ви, за да я вложите в нещо, което наистина желаете; но ако все още търсите това нещо, тя стеснява и ограничава бъдещите възможности.

Всеки ден записвайте какво ви е изненадало и как вие сте изненадали другите. Повечето творчески личности си водят дневник, лични или лабораторни бележки, за да станат преживяванията им по-конкретни и трайни. Ако все още не правите това, може да започнете с точно определена задача: всяка вечер записвайте най-изненадващото събитие от деня, както и най-изненадващото си действие. Това е доста лесно упражнение, а не е изключено да установите, че е и забавно. След няколко дни може да препрочетете записаното и да поразсъждавате върху тези минали преживявания. Един от най-сигурните начини да обогатите живота си е да направите преживяванията си по-дълготрайни, така че най-паметните, интересни и важни събития да не се изгубят завинаги часове след като са се случили. За да ги съхраните, е добре да ги записвате, така ще ги преживявате отново като спомен. След няколко седмици може би ще ви направи впечатление, че в бележките се повтаря интерес, който евентуално да ви насочи към област, чието по-задълбочено проучване може да ви се отплати.

Щом нещо събуди интереса ви, последвайте импулса. Когато нещо привлече вниманието ни – идея, песен, цвете, – впечатлението обикновено е мимолетно. Твърде заети сме да се задълбочаваме в идеята, песента или цветето. Или решаваме, че това не е наша работа. Нали все пак не сме философи, певци или ботаници, така че тези неща са извън нашия интерес. Това, разбира се, не е вярно. Светът е наша работа, а ние няма как да знаем коя част от него пасва най-добре на същността ни, на потенциала ни, докато не положим сериозни усилия да опознаем колкото се може повече негови аспекти.

Ако отделите време и помислите как най-добре да използвате тези четири предложения, а след това започнете да ги изпълнявате, би трябвало да усетите как възможностите под обичайната повърхност на ежедневните ви преживявания се раздвижват. Това означава, че се натрупва творческа енергия, възражда се любопитството, което е атрофирало след детството.