Разтварям страниците на училищния си лексикон, след като старателно съм го избърсала от праха, наслоил се по него в продължение на години, докато е бил на тавана. Смешен детски почерк, непохватни рисунки и повтарящи се отговори на въпроса любим цвят - бяло, розово и светлосиньо. И така всички 20 момичета от класа.

Как и колко еволюираме през годините (в цветово отношение)

Не си спомням кога точно съм задраскала розовото, бялото и светлосиньото от предпочитанията си, но ясно си спомням първия ми цветен период.


Оранжев период – между 17 и 22 години



Любовта към оранжевия цвят започна от любовта ми към дънките на едно момче – черни с оранжеви кантове. Излишно е да споменавам, че любов имаше не само към дънките, но и към самото момче.

Оранжевият цвят се получава при смесване на червено и жълто. Тези два цвята са смятани за символ на подземното и небесното. Като резултат от тяхното сливане, оранжевото би трябвало да е цветът, който свързва тези два свята, символ на равновесието и баланса. Друга символика, която оранжевото носи, е на цвят на верността, постоянството, въздържаността, а едновременно с това на сладострастието и изневярата.

За 17-годишната мен това беше цветът, с който нямаше как да остане незабелязана. Оранжевото е ярък цвят и хората не го избират често за дрехи, чанти, обувки и цвят на косата. Затова аз се отличавах. На тази възраст жената (момичето) има нужда точно от това – да е различна, да се бунтува, да се отличава от масата. За периода от 5 години успях да натрупам блузи, якета, лакове за нокти, бижута, шалове и какво ли още не в този цвят.

С момчето се влюбихме, разлюбихме, но не забравихме оранжевите китари, които звъняха оранжево.

Зелен период – между 23 и 28 години

Желанието ми за бунт и различност постепенно се видоизмени в поетична чувственост, кротко четене на книги и водене на дълги философски разговори. Простичко казано – улегнах. Това успокоение в жизнен план довя един много успокоителен цвят – зеления. Или първо беше цветът, после кротването – не знам.

Зеленото е преходен цвят, намира се на границата между топлите и студените тонове. Символизира благополучието, надеждата и плодородието. Той е цветът на сериозните жени, или поне на тези, които започват своето осериозняване.

В личен план това беше времето на първата сериозна работа, първото съжителство с мъж, първия кредит. Зеленото се съчетаваше добре с русата ми коса. Във вещно отношение се изразяваше в зелени поли, блузи, сенки за очи, сака, дамски чанти, ленти за коса, пръстени, обеци и гривни.


Лилав период – 29-…

В един момент зеленото просто ми омръзна. Поглеждайки гардероба си, виждах само него. Но той вече не беше спокойният цвят. Изглеждаше ми някак злобно. Нали все казват, че човек позеленява от злоба и завист. Така отворих врати за лилавото. Широки врати. Вратите на кухнята, хола и спалнята. Боядисах стените в лилаво, купих лилави одеяла, декоративни възглавнички, черпаци, чаши, покривки за маса, килимчета, стикери за стена, лопатка за смет, саксии, солници и оливерници… Дори прахосмукачката ми е лилава. Честичко в съзнанието ми се прокрадва въпросът какво ще стане с лилавия ми апартамент, когато лилавият период отмине, но... засега няма такава опасност.

Очите ми винаги фиксират лилавото на витрината. Не го правя преднамерено, просто явно съм на такава честота. Лилави пуловери, чоропогащници, боти, рокли, поли, кецове…

Според астролозите лилавото е цветът на духовните хора. Намерила любовта, семейния уют и топлина, любимите поети и хобита и страсти, превърнати в основни занимания, намерих и лилавото.

Целият този цветен калейдоскоп няма как да не ме наведе на мисълта, че любимите цветове на жената зависят от възрастта и житейските й търсения и необходимости. Променят се така, както се променя и тя през годините.

И всъщност няма нищо по-хубаво от това да бъдеш цветен, шарен човек.