След като навърших 35 години, усетих как отношението на новите мъже в живота ми рязко започна да се променя. Когато се опознавам с някого с намерението да си ставаме гаджета, той някак си започва да предполага, че аз трябва да съм готова на всичко, защото климактериумът маха от другия баир, а нямам деца.

Един особено нагъл тип ме попита направо след 10-ата минута от запознанството: искаш ли деца? Подразбираше се, че пита за себе си като за техен автор. Отговорих, че не знам още, не го познавам, ще видим. „Какво ще гледаш?! Нямаш време на тези години да гледаш!” Т.е. сам, без някой да го е молил, без никакви факти за психическия ми статус, чувствата и емоциите ми ме категоризира като „отчаяна” единствено заради комплекта „възраст над 35” плюс „липса на деца”. Двайсетгодишната пикла има право да си помисли, преди да реши този става ли за баща на децата й, аз нямам. Какъвто и да ми седи отсреща, се предполага, че трябва да го разпозная като мъжа на живота ми. На практика

излиза, че ме рекетират с фертилността ми

Много е хубаво, че жените вече могат – ако искат - да са като мъжете. Могат да пилотират самолети и космически кораби, могат да са президенти, сенатори и финансови акули, дори в някои религии – и свещеници. Могат, ако искат, да станат и физически силни колкото мъжете – сестрите Уилямс с помощта на екип добри фармацевти са го доказали. Могат да са независими, да си изживеят младостта в свобода, без да им трябва нечие финансово рамо. Има само едно нещо, с което природата жестоко ни е изцакала, и там мъжете нямат стигане – по-ранното приключване на фертилния ни период. Мъжете могат - ако поискат - и на 70 години да станат бащи (Чарли Чаплин това го е доказал по един особено блестящ начин). Ние след 40, хайде максимум 50 години, и то при огромни рискове за плода, твърди градската легенда, не можем да забременяваме и раждаме. Едни 20-30 години фертилитет са ни отрязани централно от природата. Никак не е справедливо, но това е горчивата истина. Чувала съм да казват, че годините имат значение само когато става въпрос за сирене и вино. И какво излиза – че мъжете остаряват и „отлежават” като хубавото вино, а ние се вмирисваме като кофти сирене? Господ ни е сложил по-малък срок за годност, разваляме се като малотраен колбас? Лоша работа… Много лоша.

Ей пред тези грозни и цинични факти се изправих около 39-ия си рожден ден това лято – точно в края на една връзка, която започна като „голяма любов” и завърши банално и безинтересно, по най-пернишки начин. Да, моето момиче, отхапа си най-сладките залъци от феминизма. Преживя любови и екстази в свобода, не позволи на никого да те мами и унижава, опозна мъже от всякакви възрасти и секса във всякакви разновидности, работиш каквото си поискаш, плащаш си наема и сметките и можеш да кажеш на всички да го духат, защото от никого не зависиш. Наигра се, и то хубавичко се наигра! Но дойде моментът, в който осъзна, че

яйчниците ти произвеждат последните си яйцеклетки

Повече от двайсет години тези яйцеклетки те плашеха, а не те радваха. Ти си културна жена и на теб никога няма да ти се случи нежелана бременност. И докога така – докъм 70-80 години? Уви, ти не си шибаният Чарли Чаплин. Какъв ти Чаплин, ти дори не си най-обикновен мъж от Горно Уйно, който заради чистия въздух, природосъобразната храна, домашната ракия без метил и никакви главоболи и главоблъсканици върху сложните екзистенциални проблеми може да опложда моми поне десетилетие след пенсия.

Много жени от моето поколение отрезвяват шоково, когато приближат 40-те години. И това са все хубави, умни, интелигентни, успели жени. Които са решили, че могат по чисто финансови причини да си позволят да търсят „голямата любов”. Нищо не ги притиска да влизат в икономическия съюз на брака. Няма нужда да са омъжени, за да правят секс. Повечето мъже, които познавам, признават, че предпочитат за партньорки точно тези зрели жени между 35 и 45 години – правят по-хубав секс, защото са опознали и овладели телата си, имаш какво да си кажеш с тях, знаят какво искат, не се глезят, няма нужда непрекъснато да им плащаш сметките и да им даваш по 10 лева сутрин - да си имат за джобни. Стане ли въпрос за семейство обаче, тези супермацки директно отпадат. Защото може и да не могат да родят деца.

В подножието на 40-те мъжете са достигнали пиковата си стойност като потенциални брачни партньори. Защото исторически функцията на мъжа в едно семейство е да работи, издържа и стабилизира жената до себе си и общите им деца. Около 40 години мъжът може всичко това най-добре. Историческата роля на жената в семейството е да роди и отгледа в чисто битов план тези общи деца. Около 20, максимум 30 тя може това най-добре. Та ето защо има голяма разлика с кого избираме да спим и да другаруваме и за кого избираме да се оженим. Затова хубавите и умни мацки между 35 и 45 години установяват, че са с най-висока цена на сексуалния и с най-ниска цена на брачния пазар.

Дълго мислих как да разкарам това изнудване от живота си и да продължа да си търся „голямата любов”, да не свалям гарда, да не позволявам да ми изневеряват, да ме мамят и подчиняват. На 39 години наистина нямам нито време, нито сили и нерви за още една „голяма любов” с по пернишки трагичен край, която да реанимирам само заради желанието ми да имам деца. И измислих.

Очевидно, когато си жена, решила да прави кариера, да се развива и да се изявява, и ако нямаш късмета да срещнеш Г-н Принца, преди да навършиш 40 години, имаш изход, ако не искаш да пропуснеш майчинството. Преминаваш на разделен живот – като на разделно хранене. Никак

не е задължително любовта, брака и децата да ти ги сервират в една чиния

Могат да си дойдат в три различни. Може в две – в едната децата, в другата бракът и любовта. Или пък в едната бракът и децата, в другата любовта. Изобщо бракът не е задължителен. Може спокойно да бъде изхвърлен като лоша храна, пък и не всеки стомах го понася. Каквато и да е личната ти конфигурация обаче, все се налага да използваш някого за оплодител. Светкавичен брак, светкавично раждане и още по-светкавичен развод, за да си вече на свобода, когато се появи „голямата любов”. Или процедурно чукане за бебе, благодариш и продължаваш да си търсиш „голямата любов” с бебе на ръце. Тя и на 70 може да се търси, тогава обаче бебета няма да мога да раждам. Е, най-вкусно е да си хапнеш всичките наведнъж от една чиния. Но къде по-лошо е да се заблудиш, че в чинията с брака и децата има любов примерно.

Чувала съм да критикуват 40-годишните жени, че най-егоистично искат да родят дете без брак. Като били толкова благородни, да осиновели. Не, не са егоистични, а практични. На неомъжена жена нашите социални служби не дават дете за осиновяване. Не дават и на двойки, които съжителстват без брак. Мои приятели бяха принудени да се оженят в сряда, за да им дадат дете за осиновяване.

Лично аз бих го направила и с банка за сперма, но искам да знам от кого да поискам кръв за преливане и бъбрек за трансплантация, ако се наложи. Не искам и детето ми да се залюби с някоя своя сестра или някой свой брат – колко са дарителите на сперма в 6-милионна България? Засечката е много по-вероятна, отколкото в 14-милионен Ню Йорк.

И освен това утробата ми го иска

Колкото и да я убеждавам, че не е задължително да имам дете, аз имам добър живот и без това, колкото и да си повтарям, че не бива да се подчинявам на клишета, а да живея по моя си сценарий – тя не млъква да квичи вътре в мен. Тя няма разум, не е чела книги, не прави избори, не е никак еволюирала. Тя си вие като застрашено животно, на път да изчезне и иска да си изпълни функцията.

Дълго време си мислех, че е изключително непочтено да кажеш на някого: не те обичам, не искам да живея с теб, моля те, услужи ми с малко сперма, за да изпълня биологичната си роля. (То е много по-непочтено да кажеш на някого точно обратното, когато искаш само спермата му, но това е друг въпрос.) Оказа се, че мъже на всякакви възрасти не смятат подобна откровено делова оферта за обидна, даже се ласкаят от поканата. Най-трудното е да се пречупиш в себе си да я произнесеш. После е лесно. Да не съм чула вече „никой не иска да ми направи деца”. А ти поиска ли? Колко души попита? Или чакаш някой да те помоли много, много, много за това? На моите години подобни номерца будят само смях и съжаление.

За себе си съм решила, че няма да позволя на никого да ме изнудва с близкия край на фертилитета ми. Пък и моят край не е чак толкова близък, имам си поне още десет добри години за това. Щом природата ми отпуска менструация и яйцеклетки до определена възраст, значи има някаква причина. Ако смяташе, че не бива да раждам след 40, сигурно щеше точно на 39-ия ми рожден ден да ми спре цикъла. Разбира се, нищо от написаното от мен дотук няма никакво значение, когато срещнеш „голямата любов”. Но аз съм склонна винаги да изследвам първо най-лошия сценарий, за да съм подготвена. И този път анализът на най-черното възможно стечение на обстоятелствата не ми се вижда никак трагично. Съвсем приемливо си е. Така че хайде да спрете вече да ме изнудвате с приближаващия климактериум. Познавам точно трима души, които вече са дали съгласието си да ми подарят малко сперма във всеки един момент. Не ми се налага да наричам никой любовен сурогат „мъжа на живота ми и баща на моите деца” заради едната ми възраст.