С Гергьовден (6 май започва по-лятната, по-топла, по-шарена половина на годината. Време е за труд, за усилена работа по нивите и в градините… От положените усилия зависи реколтата, която ще се прибира чак до Димитровден. Тогава ще дойде другата половина на годината – по-студената, по-спокойната.

На иконите свети Георги обикновено се изобразява като воин на бял кон, забиващ  копие в устата на ламята. Затова се нарича Победоносец. Също заради храбростта, на 6 май отбелязваме и Деня на българската армия. На Гергьовден празнуват Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо и други.

Гергьовското агне

Според традицията на празника се прави курбан на светеца, като се коли първото родено през годината мъжко агне. На главата му се поставя венец, оплетен от свежи пролетни цветя и зелени клончета, с прикрепена за него запалена свещ. Символично на агнето се дава да ближе сол, за да са сити хората и плодородна годината,  и да хапне свежа трева – за да са здрави хората, а поляните да изобилстват от трева за  паша на животните.

Тези ритуали се спазват предимно в по-малките градове и селата. Там връзката на хората със земята е по-силна, има домакинства, които сами си отглеждат животните, а празникът не е само повод да се седне на трапезата, а отдаване на почит, благодарене за това, което има в дома и кошарата и събиране на цялото семейство, съседите и приятелите. На много места, в които има църкви, носещи името на светеца, се прави тържествено празнично угощение, на което се канят всички жители и гости. В по-големите градове на трапезата обикновено присъства печена на фурна агнешка плешка, пълнено бутче или дроб-сърма.

Омесете на свети Георги шарен хляб

пита

Обредната питка, която се меси за Гергьовден, се украсява с различни фигурки от тесто – овце, агънца, пилета, овчарска гега, плет, цветя и други. Празничният хляб се нарича овчарник, кошара, боговица, гергьов­ски кравай, харман или кувасник.

По традиция той се замесва от девойка или от най-младата жена в семейството. Брашното се пресява три пъти, за да е чиста годината и да няма болести. Във водата, в която се размива маята, предварително се поставят пъстри цветя. Затова в някои краища на България я наричат цветна вода, а оттам и цветна пита.

Поверия, ритуали и тайнства

Който стане най-рано сутринта на празника, да удари спящите по петите със стрък коприва. Така ще са здрави и пъргави през лятото, няма да ги хапят змии и буболечки.

Рано сутринта жените и децата отиват да берат иглики, гергьовчета и здравец, за да изплетат венци за агнетата и да сложат от тях във водата за хлябовете. Стрък цвете се забожда и зад ухото на овчарите, закичва се и най-млечната овца от стадото.

Деца и възрастни се търкалят в сутрешната росата за здраве. Ако измиете лицето си с гергьовска роса, ще се отървете от луничките.

Ако пред изгрев слънце девойките се срешат под топола, косите им ще пораснат дълги като тополите. Ако вали дъжд и момите си измият косите с дъждовна вода, ще пораснат дълги, гъсти и лъскави.

Болните трябва да се изкъпят в "лява вода" – там, където реката завива наляво. Това ще им донесе изцеление. Против болки в кръста пък се връзват снопче от върбово клонче, дрян, ръж и ечемик.

Колкото дни преди Гергьовден се чуе първата гръмотевица, толкова пари ще струва кило жито през годината.

Ако на Гергьовден вали дъжд, годината ще е плодородна. Народът е казал „Всяка капка гергьовски дъжд носи жълтица”.