Всяко дете познава приказките на братя Грим, Ханс Кристиян Андерсен и Шарл Перо. Зад някои от най-добрите им произведения обаче стоят истински истории, които не са нито магически, нито имат щастлив край, а често пъти са по-достойни за филми на ужасите.

Родопа, която даде името си на най-обширната ни планина, а историята си на Пепеляшка

Приказката: Пепеляшка е младо момиче, което живее с мащехата и двете си доведени сестри. Те я експлоатират и се държат ужасно с нея, докато един ден, с помощта на магия, тя успява да се срещне с принца. Той се влюбва в нея и я спасява от ужасния ѝ живот, като я разпознава благодарение на една стъклена обувка, която Пепеляшка е загубила.

Снимка: istockphoto.com

Истинската история: Счита се, че историята на пепеляшка е вдъхновена от тракийката Родопис (името ѝ означава „червени бузки“), която е живяла около пет века преди новата ера. Тя е била пленена и е продадена като робиня в Египет. Родопа била много красива и нейният господар ѝ е подарявал много подаръци, сред които чифт златни обувки. Тези обувки забелязал фараон Яхмос II, който я пожелал за своя жена и я взел в харема си.

Именно на Родопис е кръстена Родопа планина.

Баронеса Мария София вон Ертал и седемте джуджета

Приказката: Злата мащеха на Снежанка има магическо огледало, в което регулярно проверява дали няма някоя по-красива от нея. Когато разбира, че Снежанка е по-красива, се опитва да я убие, но младото момиче избягва и известно време живее с група джуджета миньори, преди да бъде открита от мащехата си и да бъде омагьосана след като хапва от отровна ябълка. Снежанка е положена от джуджетата в стъклен саркофаг, но там я вижда принцът, който я целува, събужда я и я взема за жена.

Снимка: istockphoto.com

Истинската история: Приказката за Снежанка е вдъхновена от баронеса Мария София вон Ертал, която е прогонена от мащехата си, за да могат доведените ѝ сестри да получат наследството от покойния ѝ баща. Семейството е доста богато заради процъфтяващия бизнес със стъкло и производството на огледала.

Баронесата отива да живее в родния си град Бамберг, известен със своите седем хълма и мините, в които работели деца и малки хора. Някои от собствениците на мини понякога се отървавали от децата, които не работели достатъчно добре, като им давали да ядат отровни плодове.

Наскоро музеят в Бамберг получи като дарение надгробната плоча на „истинската Снежанка“, която беше загубена в продължение на близо 50 години.

Света Варвара, красавицата на върха на кулата

Приказката: Красивата Рапунцел е затворена на върха на кула, единственият достъп до която е през високия прозорец. Красавицата по цял ден стои на прозореца и пее, докато един ден песента ѝ не е чута от принца. Той се качва при нея, използвайки дългата ѝ коса и двамата се влюбват.

Снимка: istockphoto.com

Истинската история: Смята се, че приказката за Рапунцел е вдъхновена от историята на християнската мъченица Св. Варвара. Тя била дъщеря на богат търговец от Мала Азия, който я заключвал на върха на висока кула, когато заминавал на път. Варвара, която била приела християнството, по цял ден стояла на прозореца и се молела на Бог.

Местните хора чули молитвите на младата жена и разбрали, че е християнка. Римските власти наредили на бащата да убие дъщеря си, като я обезглави. За да не загуби богатството си, той се подчинил и я убил, но малко след това бил поразен от гръм.

Жестокият убиец на деца Жил дьо Ре и синият му кон

Приказката: Младо момиче се омъжва за богат благородник със синя брада и много предишни бракове. Всичките му бивши съпруги са изчезнали безследно. Синята брада забранява на новата си съпруга да влиза в една от стаите на замъка му, тя обаче го прави и намира там мъртвите предишни съпруги. Синята брада опитва да убие момичето, но в този момент идват братята ѝ и я спасяват.

Снимка: Wikipedia

Истинската история: Маршал Жил дьо Ре бил един от поддръжниците на Жана д‘Арк, който бил известен като Синята брада заради коня си, който на слънчева светлина изглеждал син. Маршалът бил заловен по подозрение, че убива деца и признал за много жестокости, които извършвал с десетки деца, които убивал през годините, както и за удоволствието, което това му доставяло.

Най-вероятно Шарл Перо е смесил тази история и историята на пълководеца Комор Прокълнатия, на когото било предсказано, че един ден ще бъде убит от сина си. Комор имал десетки съпруги, които убивал в момента, в който забременеят, а след това се женел отново.