Съвсем честно си признавам – първоначално отказах да пиша по тази тема, въпреки че уж съм експерт именно по „табутата”. Реших, че не ми е интересно, нищо не ми хрумва, какво толкова има да се говори за мастурбацията, то всичко е ясно и т. н. Малко по-късно осъзнах, че темата просто ме притеснява, и промених решението си, защото обичам да пиша за неща, които ме притесняват.

Искам да разбера защо.

Общата ми култура е крайно недостатъчна, за да мога да проследя логиката на събитията чисто исторически. Единственото, което зная със сигурност, е, че откакто съществува, човечеството периодично минава през всякакви крайности в отношението си към сексуалността - от култове и невъобразима разюзданост до тоталното й отричане, преследване и заклеймяване.

Лично за мен първото е значително по-разбираемо от второто - винаги съм се чудила защо на нещо толкова естествено, универсално и преди всичко приятно се гледа като на зъл дух, който трябва да бъде затварян, заключван и унищожаван? И защо тъкмо автоеротиката, която е една от най-безобидните прояви на сексуалността, буди толкова силно притеснение, че и до ден-днешен има родители, които плашат децата си, че

ще им поникнат косми по дланите, ако се пипат „там”

Мастурбацията ни притеснява - няма какво да се лъжем. През вековете сме изобретявали какви ли не начини на борба с нея - от метални пояси с катинар до страшни заплахи от ослепяване, та до най-обикновено презрение към нещастните „ръкоблудци”. В началото на миналия век Фройд взривява човечеството със скандалното прозрение, че дори децата мастурбират - всъщност най-вече те. Но дори и той в по-ранните си трудове третира мастурбацията като патология или поне като потенциален генератор на такава – твърдял е, че неконтролируемото мастурбиране може да доведе до симптоми като отпадналост, запек, главоболие, метеоризъм и други беди, които според него са израз на тотален хормонален хаос в телата на нещастните невротици.

Едва през XX век мастурбацията постепенно си проправя път като нормална човешка дейност и се реабилитира в учебниците по психиатрия, които най-накрая признават, че да, това - с някои уговорки – е част от здравата сексуалност, че и двата пола го правят, и то от ранно детство, и че е дори полезен начин да опознаеш тялото и потребностите си.

На пръв поглед това е истинска революция, особено признанието, че „ръкоблудството” съвсем не е запазена мъжка територия. Напротив, жените също го правят, просто са по-свенливи и дискретни, но пък тяхното самодокосване е драстично по-интересно за вроденото мъжко воайорство - неслучайно днес това е почти неизменна част от „пълната програма” във всяко средностатистическо порно.

И все пак темата е смущаваща дори днес, дори за мен. Каквото и да си говорим, това е една от най-интимните ни зони, в които няма място за друг – това е най-самотното занимание на света. Никой няма право да наднича там, дори интимният ти партньор, всъщност понякога особено той.
Това е абсолютният символ на сексуална независимост и самодостатъчност – затворено пространство с плътно спуснати завеси, зад които си само ти и собствената ти наслада, която няма никаква друга цел освен самата себе си.

Тъкмо тук някъде надушвам някаква следа към отговора на въпроса „Защо?”. Каквито и функции да приемем, че има сексът, самозадоволяването все изглежда не на място. Ако приемем размножаването като основна цел, мастурбацията изглежда тотално безсмислен и излишен акт, тъй като очевидно не може да доведе до зачеване – в такъв контекст

изглежда почти като оскърбление към природата,

която ни е дарила с всичко необходимо, за да се множим, а ние вместо това прахосваме на вятъра време, енергия и телесни течности, които имат друго предназначение.

На фона на по-романтичната представа за секса като израз на любов и начин да се слееш с любимия да онанираш звучи още по-обидно, пошло и някак егоистично. Аз поне не се сещам за нито една любовна песен, книга или филм, в които героят да бъде сварен насаме с „гол в ръката…” – той и тя са винаги и задължително двама, вплетени в страстна целувка там някъде под звездите.

От друга страна, сексът има доста по-сложен смисъл в човешкото битие - той е първичен символ на живота не само защото води до поява на деца. Да имаш сексуален партньор означава, че някой те е харесал и избрал, че „ставаш”. В играта си, „оборотен си”, някой иска да го прави с теб, а колкото по-голям е броят на мераклиите, толкова повече придобиваш алфа-статус, независимо от пола. И въпреки всички засукани социални значения, които придаваме на тези „странични ефекти”, те подсъзнателно водят отново до възпроизводството, поне като потенциал - да си харесван значи лесен достъп до партньори, съответно деца и безсмъртие. Да,

обещание за безсмъртие има само когато сме по двойки

Обратното символично ни обрича на „смърт” - нямам партньор, значи нямам поколение, значи отнасям в гроба гените си завинаги. Погледнат от този ъгъл, автоеротизмът изглежда не само безсмислен, но и опасен, защото носи удоволствие, което в същността си е празно, ялово - хем не ни обезсмъртява, хем компенсира липсата на партньор, което допълнително ни демотивира да го търсим. В крайна сметка дори и в днешния модерен свят около самозадоволяването витае ореол на сексуална нищета и мизерия, самотност и негодност. Думи като „чекиджия” или „онанист” носят тъкмо този привкус на нещастник, непожелан, извън играта и потока на живота.

В момента обаче сме в разгара на нова сексуална революция, която придава на мастурбацията нов статут и смисъл. Появата на интернет и всичко останало: месинджъри, сайтове за запознанства, онлайн порноиндустрия, скайп, видеочатове и, разбира се, виртуалният секс, който в същността си е именно мастурбация в компанията на виртуален партньор или поне свидетел. Няма да задълбавам в тази тема, за да не се отклоня от основната, но виртуалната еротика е новост в човешкото битие, чиито механизми, причини и последици все още не са ни напълно ясни. Идва обаче и нов въпрос: какво изобщо е секс? Задължителни ли са „онези смешни движения”, за да бъде секс? Трябва ли някой да те докосва физически, за да се нарича секс?

Трябва ли да има Друг, за да е секс?

Ако някой те доведе до оргазъм само с разговор от разстояние, това секс ли е? Не зная как е по принцип, мога да ви кажа само моята теза. Според мен сексът се определя не от физическото присъствие на Другия, а от присъствието му в ума (или сърцето – за по-романтичните). Значи пиянското чукане набързо в тоалетната с някой, на когото дори не сте видели лицето, за мен не е секс. Но ако се галите сами, представяйки си, че го прави някой друг, е секс – стига този Друг да е конкретен и важен за вас образ, а не анонимна фигура. И разбира се, стига това да не е единствената ви форма на близост с него.

В края на краищата съприкосновението между два епидермиса не е непременно интимност, а чатът „с една ръка” с любимия не е непременно самотност. Тогава какво е, когато сме „насаме”, без обаче да има Друг в главите ни – просто ей-така, за разтоварване на напрежението, за удоволствие или релакс? Това секс ли е? Ами да, секс е, само че с нас самите. Всъщност мастурбацията е аналоговият прототип на виртуалния секс - в оригиналната му и най-древна форма. И най-вечната може би?