Нов туристически наръчник предлага интригуващи идеи за пътешествия из слабо познати места в Северна България. „От Балкана до Дунав. Идеи за пътешествия в Дунавска България” на Гавраил Гавраилов, Михаил Михов и Весела Николаева ни запознава с интересни факти от тракийското и римското наследство по земите ни в региона, обръща внимание на защитените територии и биоразнообразието и отделя специално внимание на виното и храната в Дунавска България.

Опера на Белоградчишките скали, летене с балон край Видин, участие в ежегоден рибен фестивал в Бръшлен и разходка с каяк до Дунавските пясъчни острови са едва малка част от десетките забавни неща, които можете да правите в Северна България.

Снимка: Сиела

Авторите на „Селата в България. Посоки за туризъм и култура” и „Села и туризъм. Посоки за пътешествия из България” – Гавраил Гавраилов и Михаил Михов – разказват в новата си книга за тези и редица други забавления в Дунавска България, повеждайки ни на щури приключения по малко познати места на север от Стара планина. В компанията на новата си съавторка – журналистката Весела Николаева – Гавраилов и Михов тръгват от Видин през Оряхово, Свищов и Русе и стигат чак до Тутракан и Силистра, за да опишат и заснемат най-интересните места по поречието на Дунав. По пътя си тримата автори се отбиват и през Белоградчик, Чипровци, Враца, Ловеч, Павликени, Разград – все места, свързани от векове с голямата река.

Освен посоки за пътешествия, книгата съдържа информация за етнографските групи в различните райони, за природното богатство и биоразнообразието по бреговете на Дунав, за лозята, виното, храната, традициите и др. Посочена е също полезна информация – кога е подходящо да се посети всеки район, къде да отседнем, какви културни, исторически и природни забележителности можем да видим, като е обърнато внимание и на дунавските ни съседи Сърбия и Румъния.

Снимка: Сиела

От „От Балкана до Дунав. Идеи за пътешествия в Дунавска България” научаваме повече и за банатската кухня, за господарите на Балкана – турлаците, дори за поклонническия туризъм на север от Стара планина и за най-доброто място за спортно скално катерене между Варна и Букурещ, защото Дунав, смятат авторите на книгата, е за хората на свободния дух. Луксозното издание продължава вече познатата линия с множество цветни фотографии и подробни описания, а бонус са многобройните любопитните факти за всеки район. 

На 19 декември в 11 ч. в Ректората на Стопанската академия в Свищов Гавраилов и Николаева ще изнесат лекция, която ще бъде и предпремиера на книгата. Официалната премиера на „От Балкана до Дунав. Идеи за пътешествия в Дунавска България” е на 20 декември от 18 ч. в регионална библиотека „Любен Каравелов” в Русе, като входът и за двете събития е свободен.

Прочетете откъс от „От Балкана до Дунав. Идеи за пътешествия в Дунавска България” от Гавраил Гавраилов, Михаил Михов и Весела Николаева, издадена от „Сиела”.

Снимка: Сиела

Чипровци и областта Банат за една неголяма българска общност са повече емоционални, отколкото географски понятия. Банатските българи са потомци на български католици, напуснали родните си места след погрома на Чипровското въстание през 1688 г. В продължение на повече от два века живеят в Австро-Унгария, която им дава специални права за заселване в пустеещата тогава област Банат. За това време общността превръща региона в процъфтяваща българска колония, с църкви, училища, модерно земеделие и търговия.

През цялото това време банатчани запазват спомена си за България. Наричат себе си „паликене, пауликене, паликяне“ – спомен за миналото им на павликяни. Някога многобройната общност на павликяните, обявена за еретична, постепенно се претопила с приемането на православие и ислям, но най-упоритите дълго се съпротивлявали. Отделеността им от православието ги тласнала към приемане на католицизма от мисионери, изпратени от Рим. След Чипровското въстание османските власти били подозрителни към българските католици, виждайки в тях проводник за влияние на Хабсбургската империя.

В 1688 г. чипровчани избягали отвъд Дунав в месеците след тежкото поражение на въстанието. Последвали години скиталчество, докато императрица Мария-Терезия им дала специални права да се заселят в Банат. В следващите десетилетия български католици от Никополско и Свищовско последвали събратята си към Банат и малката общност постепенно се разширила. Освобождението през 1878 г. е началото на завръщането им. Преките потомци на първите емигранти – чипровчани, днес са в никополското село Асеново, а в Бърдарски геран са предимно потомци на католици от Свищовско и Никополско. Останалите банатски българи се заселили компактно в селата Гостиля, Драгомирово и Брегаре.

Празниците, които показват традиционните им обичаи и бит, са няколко през годината. В Бърдарски геран това са маскарадният „Фършанги“ и „Балът“. При обратното си преселване у нас те донесли музика и инструменти с унгарско-австрийско влияние. Основният инструмент е цигулката. Интересно е да се послушат банатските песни, изпълнявани на старинния диалект, запомнен от времената преди Чипровското въстание.

Павликянският диалект е описан и изучаван и според учените е от групата на Рупчоските говори от едноименната област в Централните Родопи.

Банатчани са възприели много обичаи от съжителството си с австрийци и унгарци, но са запазили редица обичаи от някогашното си павликянско минало. „Фършанги“ например е маскарад, с който в католическия свят се отбелязва началото на великденските пости. Днес на кулинарните празници все още си личи майсторството им в приготвянето на тестени произведения.

Връзка с древните времена е ритуалното колене на прасе или „убиванье“, форма на жертвоприношение, запазила до днес само кулинарната си стойност. Преди няколко поколения банатчани били известни с гъските, които отглеждали за пух и за ядене.

Снимка: Сиела

Незабравимо преживяване е докосването до тази култура, едновременно близка и различна от останалата България. Сякаш с нея се пренасяме в машина на времето и може би си отговаряме на въпроса – какви щяхме да бъдем, ако преди няколко века бяхме станали част от Австро-Унгарската империя.

В никополското село Асеново през август се провежда международен кулинарен фестивал „Банатски вкуснотии“. Оригинални банатски ястия са пушените свински меса и наденици „кълбъсъ“, пушената сланина, сладките „крофли“, пухкавите тестени продукти, гулаш и оригиналните козунаци. В кулинарната традиция се използват много свинска мас и месо, а сланината и колбасите се опушват по традиционен начин, окачени на куки под комина. Любовта към свинското и тестените продукти банатчани са взели от дългото общуване с унгарци и специфичните особености на областта Банат. Джумерките – малките парченца, които остават от свинското след топенето на маста, се поднасят с „питчита“, използват се и за сладки. Запазени са традиционните варианти на домашни, прясно приготвени тестени добавки, които се слагат в ястията – тачки, листа, триеници. Понякога се правят „на сухо“, само със запръжка и сирене. Все още няма ресторанти, предлагащи оригинални ястия, но от местните читалища и от сайта на организацията на банатските българи „Фалмис“ (falmis.org) може да научите рецепти и да опитате да си ги приготвите сами.