На север тревата е друго зелено. Поляните са по-наситени. Сякаш растенията съзнават, че имат твърде малко време да изпитат радост през лятото и влагат всичката си енергия да избуят и да досегнат колкото се може повече лъчи. Северните страни са впечатляващи с много свои черти, но тази сякаш е най-ярката – способността им да си създават искрена радост във всеки възможен миг, да оползотворят и малкото, което имат. Защото после настъпва студът. После се смрачава.

Скандинавия може да не е моето родно място, но със сигурност е моето сродно място. Усещам тамошния порядък близък до моя вътрешен. Природата доминира, а човекът й е верен, макар да му е трудно. На Север се смиряваш пред големините и дълбочините.

Какво още? В Дания ви обещавам да не срещнете нито едно момиче, след което не си струва да се обърнеш. Швеция е най-кукленото място на света, най-естетичното и естественото пространство. В Норвегия е възможно да се смалите, защото всичко е толкова мащабно – сградите, водопадите, фиордите...

Ето малка купчинка снимки, които синтезират най-ярките ми впечатления.

Отивате ли в Стокхолм или Осло, не пропускайте Skansen – така се наричат музеите на открито, в които са пренесени десетки традиционни северни къщи от всички краища на Скандинавия.

Покривите им са обрасли с трева, не защото са запуснати, а защото това е прийом за удържането им в добро състояние при много сняг.

Гьотеборг е очарователен. Тук, както и в Стокхолм, има живописен квартал с миниатюрни дървени къщички в различни цветове с изящни градини, мелници, рози, ябълкови дървета и малки прозорчета с дантелени пердета. Ако обичате атмосфера като от детските книги, тук ви е мястото.

В Копенхаген можете да се взирате дълго в километрични ивици от вятърни мелници, забучени в морето, или да се загубите из заря от цветя в Tivoli Gardens....

...да видите как бавно потъва кораб край Oresund Bridge. Да се изкатерите по спираловидно извитата Кръгла кула, а накрая да надникнете в музея на Андерсен.

На север имате избор от безрой малки острови, на които да ви отвее вятърът. Повечето се обикалят за по-малко от час, но пък ви се остава там задълго. Смълчано е, а градинският порядък е почти съвършен. Моите любими островчета са Langholmen в Стокхолм и Vrango в Гьотеборг.

Naeroyfjord е най-тесният фиорд на света – широк само 250 м. Наоколо се изливат десетки водопади (9 от 20-те най-високи в света са тук). Задължително е да знаете, че пътят до фиордите винаги е точно толкова красив, колкото самите те.

В градчетата по ръкавите на фиорда живеят много столетници. Градусите са само +6 през август. Наоколо има снежни шапки. Всички норвежци говорят английски толкова добре, сякаш е майчиният им език.

По традиция пощенските кутии в Скандинавия са по-скоро картини. Изрисувани са главно с цветя и морски пейзажи.

В Скандинавия видях толкова инвалиди по улиците, колкото не съм виждала за целия си живот досега. Те карат колела, носят бебета си, прибират се по тъмно – с три думи, живеят съвсем пълноценно.

В Швеция обичайна гледка е да видите огромен див заек, който подскача по улицата. В Дания пък има много андерсенови персонажи - патета, лебеди, лодки и дори русалки край брега.

Чудесна идея е да спрете за малко във Варшава на връщане от Скандинавия. Централният фонтан в стария град е истинска магия – всяка петъчна вечер водата пее и танцува в цветове!

И накрая можете да си вземете някоя малка книжка от Tove Jansson, Lena Anderson или Elsa Beskоv – да ви напомнят, че въображението и природата заедно могат да ви направят дълбоко щастливи.