Този път темата на сп. „Жената днес” е „Храната – любов и омраза”. Ето и първият текст, занимаващ се с хранително-вкусовите взаимозависимости и отражението им върху живота ни.

Една неделна вечер в „Под липите” замръкнах на случайна маса с хлебаря, кварталния разбойник и лунатичката с дълбоки сенки под очите. Говорихме за футбол, за жени и политика. Ругахме тия и ония,  пихме евтина ракия, от която и Распутин надали би оцелял. През тази нощ светът осъмна по-разумен и красив, но обеднял с тринайсет хляба, осем престъпления и седемстотин крачки към Луната. И с едно стихотворение, което не написах. Понеже бях щастлив...
В учебника по гастрономия няма точни данни кой е първият професионален готвач. Много е вероятно древният колега на Иван Звездев да не е успял да нахрани своите клиенти и затова завалията останал в анонимност. Едно обаче е сигурно:

Светът е оцелял, защото е... ял!

С течение на времето човекът установил, че може да си намира храна и без отегчителни протоколни молитви, затова лека-полека религиозно-обредните ритуали към звездите били заменени от хотело-ресторантьорски звезди за качество. Най-напред им казвали станоприемници?????(странноприемници), а сетне вериги за бързо хранене. Забелязали ли сте - днес човечеството се храни между другото. В почивката между две заседания. В междучасието. По пътя от вкъщи до работата. В метрото, на улицата, пред компа, в асансьора. И колкото повече щръкват косите на диетолози и гастроентеролози, нашият съвременник все повече и повече набива сухоежбини, при това с кристално ясното съзнание какво си причинява. Да бъдем други вече късно е, но злото никога не идва само.
Годината е 1762 и докато половината англичани се издавили в Темза, лорд Сандвич не само че си оправил навреме козовете, но и похапвал, докато прави голям шлем. Похапвал онова, без което днес никой не може. През това време се разпаднаха две империи, осем държави, Берлинската стена, пищните очертания на Памела Андерсън, две неприлично високи сгради в Ню Йорк и 863 229 щастливи семейства.
Затова, уважаеми граждани, не залагайте на империи, не си слагайте силикон и се женете само в краен случай! Тичайте сутрин за здраве, яжте трюфели и висококалорична храна, защото разболеете ли се, става страшно! Превръщате се в онзи малък белоопашат участник в несполучливите експерименти на родното здравеопазване.

Всичко наоколо се разпада

Националната сигурност, липосукциите на Лили Иванова, доверието в правителството. Доколкото го е имало. Същата работа и с киселото мляко. Купиш една кофичка – след десет минути се разпада.
На вода и сухо мляко от Индонезия. Купиш кренвирши. Уж от месо. Уж «Стара планина». Разпадат се на сланина, соя и боя.
Съседката Маруся онзи ден си купила вибратор.
Разпаднал се още на втория ден. Отишла с рекламация, а продавачката я наругала. Това, уважаема госпожо, не е загорял тираджия от Своге, дето три месеца не е виждал жена, а нежна бяла техника от Тайван. Какво искате? С батерии "Тошиба" от волт и половина Курската магнитна аномалия ли да дойде в леглото ви?
Всичко се разпада. Старият москвич пред блока, СДС, водопреносната мрежа в квартала, даже традиционното доверие в полицията. Едно време първо ти кажат "Добър ден!", а после те застрелят. Днес е обратното. Човещината я няма! И тя се разпада.
Неотдавна британският дипломат Робърт Купър издаде на български епохалното изследване "Разпадането на нациите".  Евтина реклама на глобализма и канцерогенния му дискурс. Очевидно някой иска да влезем в Европа без ракията и шкембе чорбата, без верблюда на Радичков и скъпите на всяко българско сърце национални особености на родната душевност. А мога ли аз на Купър и сие да им тегля един пиперлив... поздрав, така характерен за националния бит и душевност на българина? Мога ли, а? Отвъд океана чувам гласа на Стайнбек:
Ти можеш!

Кюфтета от костенурка

Вървя из Стара Прага, Коледа е. На Староместкия площад разливат тъмна крушовица, цвърчат наденички на скара, въртят свински глави на шиш, германски туристи плюскат като за световно, а аз наум пресмятам колко ще ми скочат триглицеридите от една свинска опашчица... Някога дядо ми дялкаше тънки дървени шишове и на тях нахлузваше родния трибагреник - бяла сланинка с кожичка, парче зелена чушка и червен кромид. После пак сланинка, чушка и кромид. И докато шишчетата танцуваха върху жарта, ме пращаше да наточа домашно вино от бъчвата. Беше гъсто и тъмно, с невероятен дъх на горски ягоди. Дядо сипваше на двама ни във водни чаши и дигаше наздравица: «Пий, момчето ми, и яж, че вие там в София само с боклук се тъпчете!». Умря на 90 и кусур, лека му пръст, но никога не се е оплаквал от сърце и триглицериди... Веднъж накара баба да приготви любимия му специалитет - нервозни кюфтета от костенурка. По-вкусно нещо не съм ял през живота си. Бих отказал дори октопод с пармезан и аспержи в прочутия Le Pre Catalan в Париж, ако можех днес отново да вдишам онзи неповторим аромат на сливена яхния, агнешко с булгур и останалите пещени гозби на баба навръх Илинден...

Вкусната вечеря е пролетен дъжд за влюбени, важното е да си с празен стомах и  без чадър, за да почувстваш. Важното е да го правиш с мерак. За да е празник и на тялото, и на душата, а не голямото плюскане.

Когато племенницата ми се върна от Америка и спряхме колата край една селска сергия на пътя, тя взе един едър домат, откъснат току-що от градината, и дълго-дълго го мириса. А аз се сетих колко вкусна бе първата бисквитена торта, която направих с любов и старание за своята първа любима в първи клас. Любимата така и не дойде да я опита, не я пуснаха, но аз я изядох с огромен кеф. Тортата.

Защо китайките не страдат от анорексия?

Защото Рей Крок не прави хамбургери от ориз, а от кълцано месо. Защо най-прочутите готвачи са мъже? Вероятно са по-големи чревоугодници от жените? Стоп, стоп, още една легенда рухва пред очите ни. Тия дни сериозно научно изследване в добрата стара Англия установи, че жените мислят два пъти по-често за храна, отколкото за секс, докато при мъжете е обратното. Оказва се, че любовта на жената минава през стомаха й, докато на мъжете малко по-надолу. Очевидно традициите и митологиите не са това, което бяха. Ако съвременната българка два пъти в седмицата сготви на мъжа си, приятелките й ще я обявят за слугиня. И ще я вържат на позорния стълб. Но ако съпругът й стори същото, о, той просто е добър готвач...

Забелязали ли сте колко много готварски книги има в книжарницата? Пазарна икономика ще рече някой, щом има търсене, има и предлагане. Казват, че най-продаваната книга в света е Библията. Но всъщност и тя е готварска книга! Обяснява как да нахраним душата. Много преди Сандърс да създаде своята империя "Кентъки фрайд чикън" с чек за 105 долара от социална помощ, още древните папуаси са владеели изкуството да правиш бизнес от чревоугодничество. Пушена кълка от зла тъща се е смятало за върховен деликатес и се е търгувала срещу метален връх за копие! Но изкуството да подбираш блюдата на масата не е като да гасиш пожар. То иде отвътре, като синята кръв...

Крайно време е в буквара да пишат кое питие с какво мезе върви! За да знаят децата от малки. Не може да пиеш водка и да мезиш с тулумбички. Това е порнография! Леща с черен хайвер и маскарпоне с джинджифил и люта чушка. Това го има само в италианската драматургия и някои префърцунени ресторанти, уморени от чудото, наречено богат клиент...


Какво ядат философите, или философия на храненето

Съвременната кулинария има специфичен психологичен аспект. Улисани от бързия ход на времето, ние всеки миг убиваме свещеното древно изкуство да се храним. Налитаме към дюнерджийницата като варвари, които трошат с чукове изящните скулптури в Древен Рим. А колко малко е нужно да бъдеш щастлив! Две запалени свещи и балада на «Ийгълз» в полутъмната студентска квартира превръщат обикновените полуфабрикатни спагети в неподражаемо капричио с прошуто и влюбена кошута... Няма да забравя градския плаж на Созопол преди доста лета. Полунощ, пълна луна, бутилка асеновградски мавруд, пържен сафрид и китара. И влюбена девойка. Никога не съм отпивал такова омайно вино. Сякаш бе Chateau Mouton-Rothschild Jeroboam, реколта 1945 година. А отсреща трамта-рара, трамта-рара ми намигаше с усмивка фарът. Ех!

Ако човек живее 75 години, през червата му минават 30 тона храна и 50 000 литра течност.  При Гара Дембеле плюс още 20 галона уиски. В сравнение с тази натовареност сърцето е само примитивна помпа. Американски учени установиха, че освен в главата и костите човек има и трети мозък, разположен в... стомаха. Вероятно при жените стомашният мозък е значително по-малък. Той представлява кълбо от 100 милиарда нервни клетки, на които дължим радостта, страха, въодушевлението, отчаянието, любовните трепети. Ето защо, дами и господа, бъдете по-умни и разсъдливи, мислете по-често със... стомасите си и не пъхайте там каквото и да е.

Защото животът ни предлага безброй опасности, но и куп възможности. Номерът е да заобиколим опасностите, да хванем възможностите за шлифера и да се приберем навреме за вечеря. За да споделим и последната кутия риба тон в хладилника с любимото същество. В осем и половина вечерта философът ще въздъхне: часовниците са измислени с единствената цел да оповестяват часа за ядене. А поетът ще напише: „Душата на виното пееше в бутилките!”

*трохей (хорей) - двусрична стихотворна стъпка с първа ударена и втора неударена сричка