.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Под упойка

Експертите на mamatatkoiaz.bg | преди 7 години
упойка
Снимка: Thinkstock/Guliver Photos Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Бях чула, че понякога, когато човек излиза от упойка, има странни преживявания...

Дотегна ми от собственото ми мрънкане – дебела съм била, носът ми бил голям, стеснителна съм, как пък никакъв талант да нямам ... И се взех в ръце. Буквално. Ето как стана...
 

Бях чула, че понякога, когато човек излиза от упойка, има странни преживявания. В най-интересните от тях се споменаваше нещо като пътуване до Отвъдното. И нали си се заплесвам по източните вярвания за прераждането и отделянето на душата, реших, че ако ми се удаде възможност да съм под упойка, ще отида Оттатък да се спазаря за пълна промяна. Или поне за частична. И нали се знае, че има някъде някой, дето се наслушва какво си пожелаваш, та ето ти и за мен оферта за упойка. С такова нетърпение се метнах на операционната маса, че изумих докторите. И се започна – 1,2,3... 17... пълна тъмнина!
 

След малко обаче се случи Пътешествието – видях се като единица енергия, а зад мен плуват по една спирала, насред Нищото, едни ръце, крака, глава – моята, с големия нос... Рекох си : “Язък за упойката!” и започнах да се събирам. Сглобих, каквото сглобих и се огледах за дясната си ръка, защото пък до възглавницата си в болничната стая бях оставила лист и химикал – да описвам преживяното. Хеле, зададе се и ръката! Поогледах я с укор и се хванах за листа и химикала. Чак като се поосвестих съвсем, погледнах какво съм написала :

Аз съм с нова формула.
Разпиляха ми атомите
и трябваше сама да ги събирам.
Увивах с ледни пръсти
веригите си ДНК
около новите си мисли.
/Трябва да проверя
всички белези по тялото си.

Бооже, ми то това бял стих. Отвсякъде! Значи талант съм си донесла от Оттатък. Ама да беше само това! Че прописах – прописах, ама с всеки изписан ред ми растеше самочувствието. Вече бях благодарна на носа си – ако не беше той да ми балансира малко новото Аз, кой знае какви върхове щях да достигна в себеоценяването си.
 

И ми тръгна в живота – харесах си мъж, предложих му брак, оженихме се. Завърших висше образование – филология, започнах работа като учителка. Аз, дето се срамувах хората в очите да погледна и губех ума и дума пред повече от двама непознати! Замалко и любовник да завъртя, ама неврологът ми каза, че на мигрената ми не са и полезни екстремни емоционални преживявания.
 

Сега си живея щастлива и доволна от себе си, ама гледам да не се стига до упойка. Толкова съм си идеална ...

Автор: Захаринка Куцева

Материалът е предоставен от www.mamatatkoiaz.bg

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Пускате ли снимки на децата си в социалните мрежи?