Ето го големия сватбен ден - застанал за секунди пред входната врата. Не чука, а просто нахлува при мен. Заедно с аромата на бял лилиум, със зачервените от притеснение червени бузи на свекървата, с шумоленето на сатен, с торбата с много обективи на фотографката... Подготвях всичко цяла една дълга година. Но все пак се оказа, че по пътя от госпожица Тодорова до госпожа Николова има неща, които нито най-добрите ми приятелки, нито момичетата от форумите, нито дори майка ми ми каза за сватбата.

бележкаВсички за всичко питат бъдещата булка. По много пъти! Без почивка! Първите два или три пъти не забелязах. Дори ми беше интересно непрестанно да разказвам колко хубави неща съм планирала. След четвъртия път леката досада започна бавно, но категорично, да се приплъзва и да безпокои иначе спокойното ми душевното състояние. Това ми е първа сватба все пак, нямам опит и откъде по дяволите да знам всичко?! Въпросите на роднините варираха от „Какво точно ще правим?” през „Какъв е сценарият?” до „На мен никой нищо не ми казва!”. Сякаш сватбата беше нещо, което аз тайничко планирам и се опитвам да скрия. След осмото питане и задаващо се девето съвсем отчетливо усетих, че дебелите ми като корабни въжета нерви са изтънели и по тях се разхожда някой. С високи, тънки токчета!
Решението: Най-добре всичко, планирано за сватбения ден, да бъде написано, принтирано и раздадено на роднините, за да го имат черно на бяло. Това ще осигури спокойствие на всички.

бележкаЕдин ден преди сватбата, както и на самата сватба, е точното време да се случат най-непредвидимите и неприятни неща. Какво се случи при мен? Изгоря ми прахосмукачката, когато исках домът ми да е най-чист; ризата на младоженеца се оказа от материя, която не се глади (или се глади, но след усилията и на тъщата, и на майка му); забравих да си измия зъбите преди да отида на грим (слава богу сетих се навреме), фризьорката счупи в краката ми стъклено шише с арганово масло, бутониерата с естествени цветя се оказа крива и не стоеше добре на ревера на костюма, от тичинките на лилиума, поставен в косата ми, падаше жълт прашец върху раменете ми... Всички тези неща се случиха единствено и само според един закон – Закона на Великата Гадост.
Решението: Не обръщате внимание и приемате всичко, което се случва, единствено и само от добрата му и весела страна.

бележкаНощта преди сватбата е за размисъл. На заспиване беше времето, в което най-точно и ясно осъзнах, че ми предстои голяма промяна. Въпреки че живеем заедно от 9 години, сега щяхме официално да станем съпруг и съпруга. Уж нищо нямаше да се промени, а всъщност с цялото си същество осмислях, че промяната е голяма – и е само на няколко часа от мен. А навън нощта си минава като божия благословия - в разкошна тъма, с пълна луна и леко насълзени звезди/очи.
Решението: Стараете се да заспите въпреки това, защото времето лети и алармата иззвънява тъкмо когато сте се унесли (или поне така си мислите, нищо, че спите поне от няколко часа).

бележкаМного важни неща се оказват маловажни.
- Сладки, соленки, хапки, бонбони, ледчета с цветя... Подреждахме в бамбукови подноси, украсявахме с рози от топено сирене... Почти всичко остана непокътнато и неопитано.
- Вместо чаши за вино помощничките ми бяха поставили обикновени чаши за безалкохолни. Отбелязах го наум (може би и на глас). Всъщност гостите се интересуваха повече от самото вино, а не в какво е сипано.
Решението: Подгответе се с почерпка, но не се вманиачавайте. Погледите са вперени  в булката, не в храната на масата.

бележкаНа сватбата преливаш от емоции и обичаш всички. Сещах се за личности, които са преминали като комети през живота ми, но споменът за тях ме умиляваше. И исках всички да са на събитието – от възрастната акушерка с крив нос и малък спукан капиляр под веждата, поела ме в ръце, когато съм се появила на бял свят, до непознатото сополиво циганче, което се мотаеше около гостите и чакаше сладки и парички. Очаквах да се разплача от думите на жената в ритуалния дом, а всъщност се хилих като краставица.  „Да!” – мисля си, че го казвам уверено, а всъщност е било по-скоро закачливо. Кому са нужни дълги синтактични конструкции, щом са достатъчни само две букви.
Решението: Емоцията ще бъде отпечатана на всички снимки. Затова просто й се отдайте. А на циганчето в парка дайте, колкото можете да си позволите.

бележкаМомичетата не искат да хванат букета, а бягат от него. След като направих булчинския букет, установих, че е доста тежичък. „Леле, с това мога да убия някоя девойка, ако й падне на глава!”, споделям с баща ми, докато лекичко го клатя, проверявайки тежестта му. „Няма, спокойно, те нали ще протегнат ръце да го хванат”. Въпросително повдигам вежди и изобщо не съм сигурна, че ще се случи така. И се оказвам права. Но снимките и видеоматериалът са преки доказателства коя ще е следващата. Няма мърдане!
Решението: Хвърляйте смело, ако не от желание, то от неудобство все някоя ще го хване.

бележкаВсичко по старому. Колкото и да е голямо събитието, каквото и да се случва, след това всичко си е както е било. Омъжените жени по нищо не се различават от неомъжените. Или всъщност много малко. Сега  тежа с 4 грама повече, заради златната халка, трябва да се науча да наричам „майка” още една жена. А - и да, вече ще подписвам статиите си с друга фамилия.
Решението: Казват, че колкото по-скоро си "пречупищ" езика и кажеш "майко", толкова по-бързо ще свикнеш. Ще видим...