Списание "Жената днес" помоли разноцветна група от жени, които са успели според своите собствени и на обществото стандарти да се върнат назад в спомените си, и да напишат импровизирани писма до 16-годишното си Аз.
ЗДРАВЕЙ, ЧОВЕКО!
Господи, аз дори не зная как да те нарека! Помня колко си чувствителна и колко старателно се опитваш да го прикриеш зад маската на Желязната и Незаинтересованата кучка. Но нали трябва да започна отнякъде – имаш красиво име. Пази си го. Ако ти звучи грозно, виновен е този, който го произнася. Смени него, не името. Него не пипай. Не го пренасяй в жертва на влюбеността си, за да нахраниш нечие его. То ще те пази, храни и обича дори когато оня с егото не го прави. Накрая само него ще си имаш. Уф, звуча ти като майка ми, нали? И аз се улавям в това. Особено след като родих дъщеря си. И - изненада! - това не ме ужасява. Помня, че тя е най-големият ти враг. Всъщност да живееш наобратно на нейните изисквания е причината да ставаш сутрин от леглото. Друга причина, общо взето, нямаш. Не подозираш, че причините те чакат зад ъгъла, всеки момент ще започнат да се появяват. А ти ще си толкова сащисана, че въобще няма да им се насладиш.
О, глупачко! Кажи му, че харесваш скулите му и гласа му също харесваш. А особено смеха му. Какво можеш да загубиш?! Кажи му, защото след 20 години, когато го видиш случайно, ще ти стане мъчно за теб. Че не си го изживяла. Че той вече е друг. Ще пофлиртуваш кокетно, ще си поговорите за децата, ще търсиш знаци в смеха му и после ще се наплачеш в колата, докато си броиш белите косми в огледалото. Онова за обратното виждане. И въобще винаги ги казвай тези неща. Нали си Желязната кучка. Кажи на онзи, с когото се натискаш на пейките на лятното кино, че си представяш друг, кажи му, че той не е мъжът на мечтите ти. Че е ерзац. Остави го там, на пейката. Не се страхувай, няма да умреш девствена. Но можеш да си отидеш тъжна. Кажи на третия егоцентрик, че не е нужно да те поделя с работата си, която също обичаш. Може просто да те остави щедро на нея. Говори. Кажи му, че не го обичаш. Кажи му го в началото, не чакай да се промени.
Защо ти е толкова трудно да си тръгваш? Накрая ще забравиш как въобще се прави това. Ще живееш по инерция. С чуждо име, чуждо его, използвайки за патерица чужд живот. Докато не те тресне някоя хормонална криза и не се усетиш, че възможностите ти са отлетели. Всъщност това не е вярно. Време винаги има и всяко нещо идва с времето си. Зная, че всички възрастни ти казват, че пропиляваш най-хубавите си години. Не им вярвай. Те говорят така, защото им липсва твоята възраст. И единственият начин да поправят собственото си минало е да те съветват за твоето бъдеще. Съветът е форма на носталгия (по Вонегът). Имаш време за книгите, които лакомо и безразборно четеш. Всяка от тях има смисъл. Имаш време за приятелите си, чиито вселени все още кръжат около теб. Имаш време и да се чувстваш като самотна планета.
Имаш цялото време на света, за да обясниш на майка ни, че бърка твоя живот с нейния. Внимателно обаче. Тя е по-крехка, отколкото ти изглежда. Имаш време да се обвържеш и да родиш децата си. Или пък да ги родиш, без да се обвързваш. И да помислиш кое предпочиташ.
Имаш време да разбереш, че не си безсмъртна. Което не означава, че са ти нужни цели 9 години, за да събереш смелост да си върнеш живота. Майната им на сметките за парно, лизинга на колата и кредитите, с които ще си се увила като пашкул, преди да се усетиш.
Мило момиче, как ми липсва твоята умилителна наивност, мъдростта, с която класираше хора и случки само в две графи. На 16 ти се страхуваш да признаеш на момчето от горния клас, че го харесваш, и се задоволяваш тайничко да го обожаваш цели три години, да си го мечтаеш, да го галиш във въображението си, да му пускаш нежни блусове и да ги танцуваш сама пред огледалото. На 36 аз нямам задръжки да вдигна телефона и да кажа на човека отсреща, че съм влюбена в него. Ах, колко съм смела! Непукизмът ми вече не е само поза. Но нямам твоето търпение. Искам го веднага, без дори да съм готова да му дам откровеност, камо ли да му посвещавам самотните си блусове. А да го чакам 3 години? Абсурд! Вече съм пресметлива дори в обичта си. Вече се страхувам, че най-хубавото не предстои, а е минало. А то не ми е достатъчно. И, бързайки да наваксам, забравям, че най-жива съм се чувствала, когато съм се отдавала на импулса. Забравям, че не мога да изчисля живота си. И така забравям да му се радвам.
Пази си ентусиазма. Той няма да те подведе. Не се щади, давай от себе си. Въобще това с възпитанието на чувствата е пълна глупост. Слушай кака си. Ох, изпаднах в патетика! С удивителна накрая. Но ти обичаш патетиката (освен когато е нравоучителна, разбира се), нали си на 16. Ще ти издам една тайна – и на 36 ще я обичаш. Макар да не е много престижно. Обаче на 36 вече знаеш, че престижът рядко носи щастие. И ще запомниш, че не трябва да се страхуваш.
P.S.: Татко е много болен. В повечето време живее в друг, негов си свят. Запази онези писма, които ти пише с вбесяващо търпение. Ще дойде ден, когато ще запълваш неговата липса с тях.
P.S.: И, за Бога, момиче, изправи си гърба, циците са единствено повод за гордост!
