В Германия има красота за всички сетива. За очите – рисувани къщи, за ушите – музиката на баварците, за носа - миризмата на топли бретцели или пък на оборски тор...

Разгледали замъка Нойшванщайн, останахме с една мечта по-малко Нямахме време да мислим весели или тъжни сме от това. Решихме да го приемем като свободно място за нови мечти и натиснахме педала отново.

Градчето Оберамергау не беше предвидено в нашето пътешествие с кемпер. Но красивите къщи, които видяхме отдалече, бяха нашето мъничко, червеничко, което ни отби от пътя.

Основният отрасъл, развит тук, е дърворезбарството. Зад всяка втора врата се крие малко уютно магазинче, окупирано от пода до тавана с дървени фигурки.

Малкото градче е истинско бижу. Всички къщи и други сгради са прелестно изрисувани със сцени от приказки, легенди или библейски сюжети. Буквално се чустваш като в книжка с много илюстрации и с любопитство разгръщаш следващата страница, т.е. разглеждаш следващата малка уличка с красиви къщи.

Зад един остър завой се натъкваме дървен бухал с височина 1,5 метра. Никой не си и помисля да открадне оставените за украса фигури. От витрините ни гледат прецизно изработени кукли, дървени котки с дълги опашки. Въздишаме по веселите въртележки с малки човечета, леките чехли с остри върхове и моделчетата на ретро автомобили.

Кокетните кафенета предлагат топло кафе за събуждане и... столчета с преметнати меки одеалца върху тях, за да се загърнеш, ако ти стане студено. Как да не ти стане уютно?! След приличната доза изкуство по стените и кофеин от порцеланови чашки тръгваме пак по познатата ни магистрала.

Пътуваме с кемпера към Буда и сестра й Пеща.
Очаквайте продължение.