Моето любимо място сред чудната архитектура и археология на Будапеща се оказа... Музеят на марципана. Извинете ме за чревоугодничеството! Излязох с пълна торбичка с малки марципанчета с ментов и плодов пълнеж и светещи от удоволствие очи. Купувам ги, за да задържа по-дълго спомена за вкусното приключение. Пликчето обаче остава наполовина празно само няколко крачки извън магазина.

Ако чревоугодничеството е грях, да не ядем изобщо?

На витрината на Музея на марципана се мъдри огромна торта (около 2 метра), бяла и прекрасна – цялата от марципан. В малката изложбена заличка пък са подредени марципанови фигури на унгарския парламент, гора от кактуси с обща тежест 130 килограма, за чиято изработка е била нужна цяла година, 50-килограмовата фигура на кралица Елизабет, изработена за 150 часа, приказен сюжет със Снежанка и седемте джуджета, картата на Европейския съюз, трапеза, отпрупана с печени прасенца и плодове, показваща как в миналото са приключвали преговорите. От магазинчето може да си купите марципанови рози и пликчета с различни бонбони.

Вкусните покупки като че ли успях да развържат и езика ми. Спазарявам една ръчно везана кенарена блузка от пазара за 17, вместо за 34 евро. Докато слушах унгарската реч на продавачката, през цялото време си мислех за Бай Ганьо и неговото определение това - "хекеш-мекеш". Предполагам повечето хора го приемат по този начин. А със сигурност и унгарският, както всички езици, има своето очарование. Трябва дамо малко да вникнеш в същността му.

Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път.

Е, точно тази фраза никак не е подходяща за Будапеща. В деня, в който паркирахме нашия кемпер в сърцето на Будапеща, се провеждаше велосипеден парад. Малки и големи, стари и млади, деца и майки, всички ентусиасти се бяха стекли на един от мостовете, свързващ Буда с Пеща. Сигурна съм обаче, че и без парад колелетата там са изключително много. Всички хора карат спокойно. Велоалеята е отделена от платното на автомобилите с големи метални гъбки. Велосипедистите следват своите собствени светофари. Затова има толкова много майки, които на багажника или рамката возят дори съвсем малки деца.

Будапеща - столицата с две лица

Преминаваме пеша по моста и Буда само за минутки се озоваваме в Пеща. Разположението на столицата е уникално. Хълмовете на Буда и равнините на Пеща са разделени от красивия Дунав. А това, което природата разделя, хората събират. Двете части на града са свързани чрез седем моста.

Буда е разположена върху стръмен хълм, по който са пръснати руините на кралския дворец, извисява се катедралата „Свети Матиаш”, а белите Рибарски кули, от които в миналото са охранявали подстъпите към града, го опасват плътно. Най-голямото оживление е около крепостния хълм Будавар. Дори да нямате туристически пътеводител, ще се ориентирате къде се намира по глъчката и разнообразието от реч и хора, търсещи спирката на автобус 16А. Именно с него можете да се качите до крепостта.
Ако не разполагате с достатъчно време, за да разгледате всички исторически и архитектурни забележителности на хълма, разгледайте малкия му бронзов макет. Той е малък, но точен образец на всички сгради, сред които можете да се разходите.

Пеща пък лежи върху източния, нисък и равен бряг на Дунав. Най-голямата забележителност в тази част е неоготическата сграда на парламента от 19 век. В началото на 20 век Пеща е известна като Град на кафенетата. Посетителите им – с изявени литературни и журналистически интереси, идвали всеки ден по едно и също време. Собствениците се грижели винаги да имат актуални вестници, както и моливи и хартия, в случай че музата навести някой от гостите. В унгарското издание на келнерите от 1904 година пише: „Унгария е страна с 12 000 църкви и 76 000 кръчми."

Помахваме на Унгария за довиждане, докато гледаме красиво осветените мостове на фона на теменужения здрач.

С приближаването на България постепенно се умълчаваме. Сигурно и другите, също като мен, си мислят как не им се иска да се бухнат отново в ежедневието. И сигурно и другите, също като мен, се чудят - кога отлетяха тези 4 дни от нашето пътешествие, в които обиколихме с кемпер и разгледахме Мюнхен, замъка Нойшванщайн и нарисуваното градче Оберамергау? Или пък не ми се говори просто защото езикът ми е залепнал от вълшебния вкус на марципана.