Дали представите, че българките са едни от най-красивите жени на света не е само за повдигане на самочувствието, или си е чиста проба истина? Ето как чуждестранните пътешественици, дошли по българските земи, са видели нашенките в миналото.



Външен вид (накити и дрехи)

Льофевр (1611 г.) "...жените носят висулки на ушите от сребърни пулчета. Те носят по много на всяко ухо. Има някои, които носят по 5 или 6 на всяко ухо.”

Пол Люка (1706 г.) "Облеклото им е само риза и някаква роба отгоре. Косите им са изцяло сплетени, висещи по гърбовете им и пълни с монети като пари от по пет френски су и други по-големи и по-открояващи се. Главите им са покрити само с малка шапчица, също украсена; колиетата, които носят, са с по четири-пет низа. Ризите и робите им са доста отворени отпред и шията им е твърде открита. Те всички са с много красиви шии и не си дават много труд да ги прикриват. Най-сетне винаги са с открити лица.”

Мартин Грюневет (1582 г.) ”Жените им пък по носията си са почти еднакви с полските селянки. На гърдите си носят престилка, отрупана със сребърни и златни пфениги. Пръстите им са отрупани с пръстени.”

А. Пуле (1657 г.) "Жените им съвсем не са с покрити лица, както останалите жени от Изтока. Всички те са окичени с цветя и плодове. Косите им са отпуснати и сплетени на една плитка отзад. Накрая те прикачват златни или сребърни копчета, та чак по- малки блестящи стъкълца или камъчета. Всички те носят огърлица, която вместо мъниста има само един ред медни, сребърни или златни монети според възможността им. На гърдите имат платнени кърпички, така покрити с някои от тия монети, че ге скриват всичко отдолу —- чак до доста ниско, наредени и пришити върху това бельо също като керемиди на покрив: от това може да се предполага, че потисничеството не е такова, каквото ни го рисуват нашите писатели.
Тия жени са нежни, почти еднакви с нашите французойки. Те имат техния темперамент и изглеждат толкова учтиви, че идват сами пред керваните, отрупани с хляб, плодове, топло и подсладено мляко, няколко парчета печено месо, яйца п всякакви плодове, които продават на нищожна цена, но с толкова изящество, че не мога да си ги представя без сълзи в очите."

Антон Вранчич (1553 г.) "Продупчват ушите си на 4-5 места и закачват на тях обеци от олово, не толкова скъпи, колкото тежки."

Саломон Швайгер (1577 г.) "Българските жени имат обичай да окачват на ушите си всякакви обеци от пиринч, мед и др. Те продупчват цялото си ухо околовръст и така го отрупват с калцедони, кристали и пр., че се налага да закачват ушите си с кукички за косите, за да на се разкъсват.
По същия начин се кичат и мъжете, но не толкова излишно.
Българките си кичат не само ушите, но и глесените, и ръцете под рамената, както и носовете си. Едно време видях в Цариград една българка с дъщеря й и двете бяха окичени с хубав златен пръстен, забоден през носа. несъмнено този вид накит се е употребявал, както се разбира от следното изречение: Хубавата жена е за мъжа си като златен пръстен в носа."

Ожие Бусбек (1553 г.), описва софиянките по следния начин: "Не може да се отминат накитите на онези жени. Обличат се почти само в сукмани или ризи, които са направени от платно, немного по-тънко от това, от което у нас шият увалите, но са обшити с много разноцветни шевици, с примитивна и смешна изработка. Те обаче удивително им харесват, така че, като гледаха нашите ризи, макар и от най-качествено платно, казваха, че се учудват на нашата скромност, дето носим прости ризи, без никакъв цвят и шевици.
Обаче нищо не ни изглеждаше така ново, както кулите на главите им и съвсем необичайните по форма шапки, ако може да се нарекат така. Те са направени от слама и обшити с платно. Формата им е напълно противоположна на тази, която носят у нас селските жени. …най-ниската част на тукашната шапка е най-тясна, сетне се издига над главата като фуния почти една педя. Обърнатата към небето част е най-широка и отворена, така че изглежда, като че ли е направена да събира дъжда и слънчевата топлина, докато при нашите е обратно. По външната страна са окачени за украса парички, малки фигурки, разноцветни стъкълца и различни лъскави украшения, макар и евтини. Този вид шапки придават както представителност, така и важност, макар че при леко сътресение са готови да да паднат. Впрочем те така се носят, че си мислиш, че някаква Клитемнестра или Хекуба от времето на разцвета на Троя излиза на сцената."



Пожелавани от чужденците

Жан Форензиен (1582 г.) „Жените из тези планини са твърде приветливи и приемат любезно пътниците. Но те са толкова нечисти, че никак не са желани.

Капитан Шад (1740 г.) „…на половин час от Разград срещнахме първите леки жени. Те бяха две разпуснати моми от племето на тази нещастна чергарска нация, която във Франция обикновено наричат „египтяни” (цигани). Те бяха забрадени с копринени кърпи, оцветени със златни райета, и цялото им останало облекло беше също от коприна… По-малката и същевременно по-безсрамната започна да танцува. Тя започна да движи шията и корема си по един начин, който тогава аз, който не бях виждал източни танци, ми се видя безподобен.”

Франсоа Пуквил (1798 г.) “Жените им са надарени с голяма красота и съчетават хармонично развитото тяло и съвършенството на формите с преимуществото на високия ръст и благородната походка. Сластолюбивте източни монарси трябва по-скоро всред тях, а не всред черкезките да търсят розите на любовта, предназначени да украсяват техните хареми. Но тъй като такова съвършенство не може да бъде лишено от разум, те несъмнено ще намерят и достатъчно други прелести, които да ги накарат да забравят скуката на самотното си съществуване.”

Пол Люка (1706 г.) признава, че „жените от тази страна няма защо да се показват, защото всички са много симпатични. Походката им е права, съпроводена с благородна гордост, примесена с любезност и мекота. Пои все че са само селянки, жестовете им и всичките им маниери са на хора над простолюдието. Мислех, че виждам вакханките на Пусен. Те изглеждат винаги пияни поради веселото им и разнообразяващо настроение.



Трудолюбиви и… още нещо

Райнхолд Лубенау (1587 г.) „Българските жени са толкова усърдни в преденето, че когато вървят по улицата, не можеш да ги срещнеш без работа, но поставят една хурка с вълна за рамото си и така вървят и предат като играят.”

Джордж Кепъл  (1827 г.) „Спряхме се в една българска къща да закусим. Привлече ни красивата стопанка с черти на Мария Магдалена. Страхувам се обаче, че най-много ни впечатли прекрасната закуска, която би направила чест на всеки майстор готвач. Тя се състоеше от яхния с пикантни подправки, пържени яйца, сирене и вино. Щеше да е чудесно, ако домакинята беше толкова добра, колкото хубава. Няма да бъде справедливо, ако не кажа, че користолюбието й разваляше впечатлението, породено от красотата й.”


Това са мислили за българките чужденците едно време, а знаете ли какво си мислят сега за нас? Вижте!