като нощна хладина
покрай лилии
и покрай рози повяла
като бял корал и перли
в морска глъбина
като скрита тиха
красота
мисля, че ти си това

Ян Ханло, “Мисля, че ти си това”

 

ЗА СЪНИЩАТА И ДУХОВЕТЕ НА НЕРОДЕНИТЕ ДЕЦА

“Надявам се, че децата, които съм сънувала, знаейки, че са моите деца, са ми простили начина, по който им дадох живот в много и различни други модификации. Със сигурност зная, че ще ги срещна отново...”. Тези думи на хореографката Мила Искренова са като прошепнати насън. Те дават ключ към много от нейните спектакли, в които Мила е използвала отделни картини от своите цветни, вълнуващи и сюрреалистични сънища.

Такъв е случаят с “Тъй рече Заратустра” –сюблимно преживяване на Ницшевата философия на копнежа, в балет “Арабеск”. Една от сцените, в които танцьорите редят и разместват в пространството заедно с телата си и купчина книжни тела, хореографката е видяла първо насън. В друг спектакъл тя е включила една много различна картина, която също й се е явила като зрелищен сън, сякаш събуден от спомена за “Соларис”: блажено почиващи човешки тела, отпуснати по гръб върху море от сребриста пепел, потънали в космическа нирвана. Мила  Искренова използва този сън за спектакъл, посветен на Моцарт. Много от нейните пророчески интуиции са въплътени в красивите й, пулсиращи и тревожни творби.

Да си дете и майка на самата себе си е труден избор и изключително изпитание. “Не зная какво и кога, но нещо ме е накарало да презра жената-майка в себе си с такава сила, че да дам преднина на другите й образи и превъплъщения...”. Бивша балерина, настоящ педагог и хореограф, Мила Искренова такава, каквато е днес, е надарена със знанието, че “липсата на дете може да се компенсира с творчество, да се трансформира в “ОСИНОВЯВАНЕ” на други хора и ситуации”. Преди да дисциплинира живота си до степен на аскетика и пълен самоконтрол, принесен в жертва на танцовото изкуство, преди да нарече своиДЕЦА нейните СПЕКТАКЛИ, Мила се е осмелила да осинови някои от най-интимните си и неопитомени сънища. По този начин тя е успяла да разрои и размножи себе си в своите ирационални спектакли, част от които имаме шанс да гледаме на сцената на Музикалния театър, изпълнени от талантливата трупа на балет “Арабеск”, но и не само.

ЗА СЦЕНАТА И МЪЖЕТЕ ПО ПЪТЯ

“Мъжете започват с баща ми. Все още не зная с кого свършват. Мъжете са моите периоди. Мъжете, които ми дадоха толкова много щастие, болка, разочарование и вдъхновение. Мъжете, за които искам да разкажа и които правят моя живот.” Вероятно всяка жена може да каже тези думи за себе си. Но акустиката им е съвсем различна, ако са изречени от свръхчувствителен, мощен и раним творец като Мила. Мъжете, които я привличат физически, са горди и силни бойци с вкус към живота и “с тела, през които сексът протича като възможност всеки момент. Несъзнателно, без да се демонстрира, естествено като дишането”. Мъжете, с които флиртува чисто по женски, палаво и безотговорно, са агресивните мъже, към които тя отдавна е изгубила интерес за сметка на мъжете, пред които се прекланя. Те са нейните “мъдреци-деца”, които внимателно и с много нежност са я превеждали през “най-опасните водовъртежи на живота”. Тези мъже са учителите на сцената и на сцената на живота. В тях се е влюбвала безостатъчно, защото те са “рицари, кавалери, всеотдайно пожертвователни герои, защитници на висша кауза”, с една дума – “мечтатели”.

Кога идва любовта и как влияе върху работата й с танца? Разбира се, връхлита я винаги неочаквано и я помита изцяло, всмуквайки я лакомо в себе си. Когато се влюбва, Мила толкова се отдава, че напълно губи себе си. Но за кратко.

Скоро силната й индивидуалност взема връх и тя избира сценатапред живота и вдъхновените мизансцени на танца пред домашния реквизит. Тогава тя има най-силна енергия да работи. Нейната природа на хореограф й позволява да работи както с балетисти и експериментиращи танцьори, така и с драматични артисти, да създава самостоятелни пърформанси или да вплита своята независима движенческа партитура в нечие чуждо режисьорско решение.

Способността й да работи в екип с голям ансамбъл от театрални и танцови изпълнители е много рядка в българската културна ситуация.

ЗА УЧИТЕЛИТЕ И МИРИСА НА ЖИВОТА

Тя е дете на цигуларка и от малка знае наизуст партитурите на Бетовен, Брамс, Щраус и Чайковски. Израснала е скрита зад кулисите, тайно влюбена в свободния, ирационален и радикален жест на танца. Но тя ясно помни от детството си жестокия диктат на балета, който оставя дълбоки белези в душата й. Тя категорично отказва да учи балет в Москва, но за сметка на това получава шанс да специализира в Лондон.

Спомня си първите докосвания до танцовото изкуство на Пина Бауш като голям културен шок, който я променя изцяло. Насечените движения на нейните голи танцьори, дълбокият транс, в който изпадат на сцената (а сцената е поляна, гора или кафене), прегърбената стойка и провлаченият танц на сякаш току-що пробудили се сомнамбули, които опипват себе си отвътре, стъпвайки боси по невидими остри стъкла, принуждават Мила Искренова да се замисли внимателно върху възможностите на модерното танцово изкуство, пречупено през личното й усещане и естетика на жеста, движението и ритъма. Някои от нейните вълнуващи експерименти са били проверявани чрез бързите и достоверни реакции на европейската публика, а други – като проникновения “Тъй рече Заратустра”, сме имали шанс да опознаем у нас.