Жени се вдъхновява от хората, фотографията и скандинавския интериорен дизайн. Смята, че за да се сбъднат мечтите ти, трябва да си представяш, че вече са се случили. Иначе нейната най-голяма страст е модата и затова работи като стилист на свободна практика. В момента заедно с "Fashion Days" се грижи за визията на участниците в „Гласът на България” . Срещнахме се с нея в един особено горещ следобед, за да си поговорим за дрехи, тенденции, пътувания и изкуство и за да надникнем и в нейния гардероб:

Как се насочи към тази професия – стремеж ли беше или просто ти „се случи”?

Така се случи. Винаги съм изпитвала любов към модата, както и към приложните и изобразителните изкуства. Завършила съм Художествена гимназия – рисувам от дете и винаги съм знаела, че ще се занимавам с нещо подобно. Въпросът беше да си намеря по-тясната специализация.

Коя е най-вълнуващата част от работата ти?

Обичам да се срещам с много и различни хора – това много ме зарежда. Когато работя на свободна практика, попадам в различни формати, предавания, списания… всеки път научавам по нещо ново за себе си – винаги ми е интересно и всеки път е предизвикателство.

Разкажи ми повече за работата в „Гласът на България”?

Смятам, че е много интересна и вълнуваща. А и аз лично много обичам такива формати.

Съобразяваш ли дрехите според песните, които ще изпълняват участниците?

Разбира се, водещото при избора на облеклото са самите парчета. Много често не само ги слушаме, но и гледаме клиповете им, защото изпълнителите олицетворяват духа на времето си. Стараем се, без да правим буквален прочит, да направим интерпретация, която все пак да е адекватна. Когато не подхождаме по този начин, се съобразяваме най-вече с личните дадености на изпълнителя и с препоръките на режисьора…

А слушат ли ви изпълнителите или има случаи, в които казват „О, не, това няма да го облека!” ?

Случва се и това разбира се. Повечето изпълнители първоначално са скептични, много е трудно да успееш да спечелиш доверието им, да ги убедиш, че ние сме там за това и нашата работа е да се постараем да изглеждат по най-добрия възможен начин. Твърде често те не успяват да се възприемат с някои от визиите или с определени аксесоари, защото по принцип не биха ги носили… въпреки това мисля, че намираме баланса и те се чувстват добре.

Имаш ли си фаворит за победител?

Разбира се, но не мисля, че е редно да споделям сега, точно преди финала.

Имаш ли си любим стайлинг?

В „Гласът на България” най-голямо вдъхновение са ми били две от визиите на Надежда – едната беше в стил 50-те, като американска домакиня – с късо яке от деним, с червена кърпа на бели точки, вързана на главата… И за последната - песента на Дезри – искахме да предадем нейното афро излъчване с помощта на многоцветен тюрбан и етно бижута. Надежда като цяло търпеше по-интересни интерпретации. Но за съжаление вече отпадна.

Сигурно да си стилист е професия, пълна с изкушения – каква част от заплатата ти отива за дрехи и аксесоари?

Голяма част (смее се). Но това е нормално – все пак по цял ден сме заобиколени от дрехи и аксесоари. Твърде често, когато нещо много ми харесва, не си го взимам за себе си, защото самият факт, че го използвам в стайлингите, по които работя, ме насищат. Друг път пък виждам нещо и знам, че го искам за себе си.

Как минава денят на един стилист?
От сутрин до вечер по магазините. Събуждам се рано, особено сега за „Гласът на БЪлгария” - пристига дългоочакваният мейл с песните на участниците, събираме се с колегите, обсъждаме и набелязваме идеи за визиите. После тръгваме по магазините и събираме артикулите, които сме избрали.

Как избираш дрехите си сутрин?

Много бързо. За разлика от повечето жени, които обикновено са пред голяма дилема, пробват различни варианти и прекарват много време пред огледалото, аз си избирам дрехите светкавично. Обикновено в банята, докато си взимам душ, си измислям какво ще облека (смее се).

Съобразяваш ли визията си според мястото, на което ще ходиш – различно ли изглеждаш на работа и извън нея например?
Не бих казала. Мисля, че стайлингът ми зависи предимно от настроението ми. Освен ако не е някакво специално събитие, което изисква по-строга визия или нещо официално, мисля че няма разлика в стила ми. Не ги разделям – може в края на деня да променя аксесоар или да сменя обувките и съм готова.

Правиш ли свои дизайни на дрехи?

Да, но предимно се занимавам с работата си на стилист, а другото е по-скоро хоби.

Снимка: Евгений Милов

Искаш ли да се развиваш в тази посока?

Бих искала, но в България все още е много трудно. Опитвала съм се много пъти, продавала съм доста от моите неща, искала съм да създам своя собствена марка, но е необходимо много постоянство, подкрепа, роля играят и още доста фактори, които правят това начинание много сложно за реализиране.

Имаш ли си любими български дизайнери?
Не бих казала... но много харесвам работата на Борче Ристовски, който също ми беше колега в Академията. Мисля, че той е достоен представител на младите български дизайнери и на випуска (смее се). Боян Кузевски, Боян и Елена от Нула… Има много добри дизайнери, но мисля, че все още е трудно за тях у нас.

Ако трябва да посочиш дрехата или аксесоарите, с които всяка жена трябва да се сдобие за пролет-лято 2013?
Неоновите аксесоари, тези, които са комбинация между камъни и кристали, актуални са и множеството капси, рапиди, пирамидки… Те присъстват и върху чанти, обувки и колани. Модерни са също и цветните мотиви – цветята, както и венците и лентите за коса.

Хипи стилът още ли е на мода?
Да, актуална е и етно тенденцията – с множеството тюркоазени мъниста или такива в разнообразни цветове. Пискюлите, индийските мотиви също – инкрустираните малки огледалца по дрехата, всички тези неща…

Колкото по-шарено и повече, по-добре?
Да, общо взето така се получава (смее се).

Снимка: Евгений Милов

"Мравката ми е много любим аксесоар, подарък е от един колега, с когото учихме заедно в Академията. Той влага голяма страст във всичко, което е ръчна изработка и създава хиляди неща. Обикновено я слагам на ревера на черно сако. Мравката е голяма и не обичам да акцентирам твърде много върху нея – например не ми допада да е контрастна на дрехата. С черно е по-загадъчна. Часовникът просто ми харесва. Винаги нося някакъв, както и този пръстен – не го свалям вече страшно много години и когато го няма, все едно липсва част от мен."
Снимка: Евгений Милов

"Цветето също ми е от моя колега – в японска техника е и за да получи този резултат, всяко едно листенце го багри поотделно… Необходимо е изключително много търпение и любов за изработването им, затова са ми много скъпи."

Снимка: Евгений Милов

"Яката е много актуален аксесоар – изключително добре стои на риза, на тишърт, дори на рокля с гол гръб  – силен акцент е и затова реших да я покажа - съвсем тенденциозно".
 

Снимка: Евгений Милов

Коя е книгата, която те впечатли последно?

Подариха ми „Тайната”, към която подходиш много скептично. Но след като я прочетох осъзнах, че в нея има много верни неща. Това, че трябва да визуализираш идеите и мечтите си, за да се сбъднат един ден – вярвам, че е точно така.

Пътуването?
До Италия. Обожавам я. Всеки път ми е интересно, усещам се в свои води. Мисля, че никога няма да ми омръзне. Може би трябва някога да отида живея там.

Вдъхновява те?
Хората, срещата с тях, изобразителното изкуство, фотографията… Някога имах желание, занимавах се, ходих и на пленери, но фотографията остана някъде на заден план… Вдъхновява ме и интериорният дизайн. Напоследък много съм се запалила, може би защото имам нов апартамент и подготовката и изборът на обзавеждането ми бяха изключително вълнуващ процес.

Парфюмът?
Непрекъснато са различни. Нямам любим. Мисля, че при нас жените е така – според настроението, според сезона и докато не ти омръзне.

Обичаш ли да експериментираш – със себе си, с вида си?
Относно облеклото - да, но що се отнася до косата  –  вече не. Тази прическа много ми допада, чувствам се себе си с нея и не мисля да я променям.

 

Снимка: Евгений Милов