.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Виктория Бешлийска: Жените имаме изключително добре развити сетива, които ни помагат да вървим напред

Ралица Михаилова | преди 1 седмица
Виктория Бешлийска
Снимка: личен архив
Вики е автор на блога Words Do Worlds, в който събира остарели български думи и разказва за семейните пътешествия в Европа и до забравени български места

Виктория Бешлийска е на 37 години. Автор на блога Words Do Worlds, в който събира остарели български думи и разказва за семейните пътешествия в Европа и до забравени български места. Накратко, темата „родно“ се е превърнала в нейна малка лична кауза. Което пък я прави повече от подходяща за нашата майска тема - 24 жени с кауза.

Ето как се описва самата Вики:

Смятам, че ние жените имаме изключително добре развити сетива, които ни помагат да помним и да вървим напред, затова за нежната читателска аудитория на Ladyzone подготвих моята „сетивна” визитка. И така:

Любим аромат: Ако сте се къпали в планински вир или река, вероятно ще го познаете — това е онзи специфичен дъх, който се надига от капката вода, паднала върху нагорещената скала. Усещаш го, когато легнеш по корем върху камъка, за да се печеш на слънцето.

Любим звук: Звукът от колелата на спиращ влак, който по нищо не отстъпва на този от двигателите на излитащия самолет.

Любим вкус: Горските плодове, които усещаш на финала на глътка хубаво червено вино.

Любима гледка: Дъщерите ми, когато си играят заедно и се прегръщат.

Любимо на допир: Току-що измита ябълка.

Вики, датата, на която си родена е 1 ноември – приемаш ли я като знак ?
Приемам я по-скоро като интересно съвпадение. За мен езикът е основният инструмент на народните будители, Възраждането в нашата история започва със словото на Паисий. Аз също работя основно с езика — преподавала съм български език и литература в езикова гимназия, била съм редактор на книги и списания, в сферата на рекламата влязох като копирайтър. Старая се да работя с езика с нужното отношение, по внимателен и отговорен начин.

Кога откри любовта си към думите или по–скоро как?
Първите ми и най-хубави спомени са свързани с думите - спомням си една приказка за китчето Ха, която дядо ми разказваше вечер и от която бликаше толкова слънце и топлина, че имах чувството, че тъмната стая се превръща в безкраен океан, в който плувам и аз. Баба също ми разказваше много истории от своето детство и ми пееше песни, които помня и до днес. В началните класове започнах да пиша стихотворения — бяха наивни и смешни, но имам чудесен спомен как се случваше това. Имах голяма синя тетрадка с твърди корици, с която се качвах на покрива на една от постройките в двора на къщата ни на село. Над покрива се простираха клоните на стара кайсия. Седях там с часове, ядях плодове и пишех римувани стихчета. Бяха щастливи лета.

Къща в Ковачевица
Къща за гости в Ковачевица Снимка: Виктория Бешлийска

Кога започна събирането на стари български думи – ще разкажеш ли за проекта си?
Миналата година в Деня на народните будители, когато е и моят рожден ден, помолих читателите на Words Do Worlds да ми подарят по една забравена българска дума. Исках да накарам хората да си припомнят нещо интересно от родните диалекти и заедно с това да споделят хубави истории. Читателите приеха идеята с голямо въодушевление и ме засипаха с нечувани думи от всички краища на България. Реших, че трябва на всяка подарена дума да отделя специално място на страницата и така те се превърнаха в колекция с визуално изражение, която продължавам да попълвам почти ежедневно, а хората, които се присъединяват към инициативата ми, стават все повече. Благодаря им!

Имаш ли любима дума?
Думата „аране” ми стана особено любима. Това е гальовно обръщение към малко дете, използва се в Бургаския край. Харесвам също „благоденствие”, „жар”, „обич”, „светилник” и много други.

Смяташ ли, че езикът може да бъде кауза?
Вярвам в това. Езикът е жив организъм, който се променя с нас и попива ритъма ни на живот, черпейки от всичко, до което се докосваме и с което взаимодействие.

И съвсем нормално, в рамките на глобализиращия се свят езикът също се унифицира, което в известна степен отнема от стойността му. Но това пък дава възможност на всеки от нас да се отличи тъкмо чрез словото. Не е нужно да викаш, за да бъдеш чут, а само да подбираш правилните думи. Тези, които си сигурен, че ще изплуват на повърхността на засмукващия ни въртоп и ще бъдат запомнени. Защото думите могат да бъдат и лъчи, и стрели. Важно е да ги насочваме внимателно и да осъзнаваме тяхната сила.

Пишеш рецензии на книги – кои от съвременните български автори – жени, намираш за силни и вдъхновяващи?
Харесвам романите на Радостина Ангелова, в които има изключително въздействащи женски образи, а езикът е толкова поетичен и плътен, че докато четеш, имаш чувството, че се носиш по течението на река. Харесвам също стила на Яна Букова и Лиляна Михайлова.

А любими писателки изобщо?
От съвременната световна литература ми допадат Нарине Абгарян заради толите и човешки сюжети, Елиф Шафак заради космополитността, философията и литературността на романите ѝ, както и Амели Нотомб заради деликатната лаконичност и силните прозрения.

Ще ни споделиш ли (запишеш на видео) любим стих или цитат?
Да, с удоволствие.

Вижте какво подбра Вики за вас >>

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Отслабнахте ли вече за морето?