Широко усмихната, забързана и с Пако на ръце. Виктория Терзийска е вокалист и автор на текстовете на група „Мастило”, а Пако Терзийски е нейният домашен любимец – симпатично, малко кученце, с огроооомни очи. Той търчи енергичното напред-назад из просторния офис, за фон звучи китарата на Десо, който записва приятен рефрен в студиото в другата стая, а разговорът ни с Вики тръгва някак съвсем приятелски.
Кога си повече ти – с фланелка и дънки или с романтичен и женствен тоалет?
Обичам спортно-елегантния стил. Дрехи, които са удобни, но имат и детайл, който казва „Ето, това съм аз”. За ежедневието си предпочитам лежерни панталони, дълги поли – нещо по-удобно, защото аз съм постоянно в движение. През деня предпочитам късите панталони. Смятам, че това е много ърбан дрескот - с къси панталони, тишърт и адски много бижута. Допада ми, много е градско и е приятно за окото. Вечер за сцената се обличам доста по-секси – с рокли, аксесоари, които са специално измислени и за мен. Често използвам дрехи на български и македонски дизайнери, направени за мен. Работя с Борче Ристовски, които ми е направил няколко рокли. Появявала съм се с тях както в клипове, така и на сцената.
Какво имаш най-много в гардероба си?
(Сякаш чул, че типично женската тема набира скорост, Пако се опитва да привлече вниманието върху себе си.” Не, не излизай навън!”, казва му Вики и му подсвирква виртуозно. Някакъв техен си сигнал явно.)
Рокли. Много си падам по тях. Смятам, че това е най-женската дреха. От малка предпочитам нещо късо, но човекът, който ме накара да обърна внимание и на дългите и ме научи да ги нося, е майка ми. Тя ми подсказа, че това е един доста елегантен тоалет, с който може да си достатъчно женствена и да изглеждаш приятно.
А обувките?
Имам изключително много токчета. На сцената винаги съм с токчета. В живота обаче… Както забелязваш има две Виктории (смее се). Аз съм динамично момиче, и макар че имам автомобил, доста често в центъра на София се движа пеша. Знаеш колко ужасно е движението тук. Затова предпочитам да съм някакви пантофки, но задължително да имат някакъв акцент. Нещо, което ги прави по-различни.
Какво си купи последно?
Вчера си купих един баски – много приятен.
А сигурно имаш още доста от минали сезони?
О, имам още 10, но те са в графата стари и не са ми толкова приятни.
С дълга или с къса коса?
С дълга. Определено дългата коса е моят момент и начинът, по който се чувствам женствена. Харесвам си косата и полагам изключителни грижи за нея. Поне по 2 пъти седмично ходя на фризьор. Моят фризьор е Жоро Петков, който се грижи за косата ми може би от началото на кариерата ми. Аз мога да направя компромис с косата си, но той никога. С него измисляме адекватни и модерни неща, които обаче да отговарят и на моя стил. Обичам малко по-семплите визии. Не обичам екстравагантни, вдигнати до небесата прически. Те карат жената да губи своя облик.
Първо коса, а после жена?
Да, точно така. Обичам прически и коси, които подчертават теб, а не коси, които изпъкват над самата жена, която ги носи.
Светлокоса или тъмнокоса?
Тук ми е голяма дилемата, защото се харесвам и по двата начина. По принцип съм брюнетка. Боядисвам си косата от 5-6 години. Русото ме прави да изглеждам малко по-свежа. Особено през лятото. Аз съм доста матова и когато стана по-тъмна, заприличам на италианските готини мацки, които са тъмни с руси коси. През зимата обаче нещата се променят. И когато отида при Жоро и му кажа, че искам да ме боядиса тъмна, обикновено отговаря „О, Виктория, аз нямам час за теб, така че си тръгвай” (смее се). Той определено си ми харесва с по-светлата коса.
Това май е тенденция при много жени – лятото светли, зимата тъмни.
Да, затова и аз в момента съм със светла коса.
Без какво не излизаш от вкъщи?
Без телефоните ми, за съжаление. Всички тези мобилни устройства, които ни заляха, толкова много ме дразнят, но няма как да не ги използвам. Благодарение на IPhona съм достатъчно мобилна, за да се свързвам с всеки нaвсякъде по света. С другите телефони пък се свързвам с хората от ежедневието ми. Едно време не излизахме без някакви любими вещи, талисмани... А всичко се промени толкова бързо. Усещаш ли – само за 2-3 години? Животът е толкова динамичен и върви напред с бясна скорост.
Казват, че жената е безпомощна само в 10-те минути, в които чака да й изсъхне лакът… Ти колко минути си безпомощна?
(Смее се.) Аз обожавам маникюр! Определено съм почитател на късите нокти. Никога не съм харесвала дългите, оцветени, орлови, изкуствени нокти, с които днешните момичета се разхождат. Дори са ми смешни жените, които ги носят. Но си мълча, защото те са някаква мода в момента... Крещяща мода. Можете да ме видите или с френски маникюр, или с червен лак. Това са двете гами, в които експериментирам. Правя си от модерния френски маникюр, който отгоре е бял, отдолу е червен или пък комбинация червено и черно.
Сама ли си го правиш?
О, не! Сама не мога нито да се лакирам, нито да се гримирам, нито да си изсуша косата добре. Пък и обожавам да стоя във фризьорски салони. Това са едни центрове, където определено се отпускаш. Даваш си моменти за себе си и си казваш - чакай малко, сега ще си почина и ще се насладя на нещо приятно. Това са едни лично мои часове, които никога на никого няма да ги отделя. Те са си мои!
Разкажи сега какви твои любими вещи ми донесе и защо избра точно тях.
Реших да донеса книга, защото имам изключително богата библиотека. Веднъж ми звънна един приятел и ме пита къде съм. „В библиотеката съм”, казвам аз. И той - „Боже, откога някоя жена не ми е отговаряла в библиотеката съм. Всички са в някой бар или в дискотека”. Аз обичам книгите, обичам миризмата на книги, обожавам да чета. Понякога като се зачета, откривам, че е миналата цялата нощ. Отраснала съм в семейство, в което четенето е фетиш. Аз, майка ми и баща ми споделяме този процес, след това си говорим за литературата, обсъждаме книги. Те са важна част от нашия живот. Понякога четем и как да засадим цвете в градината или преоткриваме исторически факт и го обсъждаме заедно. Четенето на книга дава фантазия и въображение на хората.
„Малкият принц” ми е може би най-любимата книга. Особено на френски. Аз говоря английски и френски, но френският ми става все по-голяма слабост. Тази книга ми е подарък от един много близък мой приятел. И имам причина да мисля, че тя ми носи късмет. Нося я винаги в чантата си.
Тефтерът е нещо задължително за мен. През деня си пиша адски много неща. Пиша всички текстове на групата, а ми хрумват на най-странни места, вадя тефтера и си записвам. Имам изключително много тефтери.
Случвало ли ти се е да си купиш нов тефтер и да не смееш да пишеш, защото е чистичък и красив?
О, не! Аз нямам търпение да почна да пиша. Сега съм си купила от Берлин един кожен тефтер, ръчно изработен от рециклирана хартия. Много е красив и нямам търпение този да свърши, за да почна да пиша в новия.
Доста съм взискателна към козметика и парфюми. Определено обичам да се чувствам свежа, да усещам хубав аромат около себе си. Обирам смешките от страна на родителите ми, затова че постоянно съм с парфюми. Непрекъснато се парфюмирам и непрекъснато съм фшшшшшшш…….. (прави артистично движение, сякаш пръска тялото си с флаконче). А всъщност козметиката ми я наложи професията. Обикновено внезапно изникват някакви ангажименти и нямам време да се прибера до вкъщи, а все пак трябва да си сложа някакъв лек грим, за да изглеждам адекватно на всички снимки, които ми правят. Затова винаги нося разни неща. 
Обичам висок клас козметика. Доверявам на Guerlain, Chiseido, Lankome - изпитани марки.Техните продукти имат приятни пастелни тонове, които аз използвам. Не харесвам силния черен грим, който младите момичета си слагат по очите и след това стават неузнаваеми. За мен това е абсурд. Харесвам лекия грим, който само подчертава най-хубавите черти на лицето и изпъква твоята индивидуалност, а не те прави да приличаш на чучело в лицето.
Имаш ли сезонни любими аромати и козметика?
Лелеее, имам едно много любимо на Guerlain, което пускат само по Коледа и Нова година. Как не го донесох! (ядосва се). То е в шишенце като парфюм и си има помпичка. Като я стиснеш, от него излиза нещо като пудра с блестящ ефект. Прави кожата леко бляскава, а същевременно мирише на виолетки и е нечовешки готино! Дава един момент на светлина, с който леко блещукаш. Пускат го само на Нова година и Коледа и винаги си го купувам – за блясък в очите, лицето и по деколтето.
Сякаш разбрал, че предметите свършиха и следващият ми въпрос ще е за него, Пако сам идва при Вики и тя го взема в скута си.
А този „предмет”?
Той не е предмет. Той е част от мен – Пако Терзийски. Нали така? (тук започва едно особено гукане, целуване и говорене с тъничък гласец, което можете да чуете само от хората с бебета или домашни любимци)
Защо си го кръстила така?
Няма специална причина. Той е чихуахуа, а това е мексиканска порода, създадени са, за да ловят плъхове. Те са много любвеобилни и бързи. Почти навсякъде водя Пако с мен. Много е забавен и миличък. Свикнал е да ходи по участия сам да си намира някакви забавления. Само веднъж много се изплаши от барабаните и избяга. Търсихме го два часа. Бях изпаднал в истерия. Зодия Телец е, като мен и е същият чешит и темерут като мен.
Празнуваш ли рождения му ден?
Уф, тази година му го забравих. Беше много тъжен, след това дълго време му се извинявах. Иначе му подарявам лакомства или играчки.
******************************************************************************************
Хайде да обявим в LadyZone, че му търся жена, дама на сърцето. Трябва да е поне на годинка и половина, да е чихуахуа като него и да му стане булка. Това ще е първото му гадже.
******************************************************************************************
Прави ли пакости?
Прaви, но е много добричък. Много обичам кучета. Цял живот съм имала куче. Първо имах болонка, после кокер шпаньол. Но тъй като работата ми е такава и се налагаше да го оставям при нашите, когато пътувам, впоследствие той си стана при тях. Казва се Флин. Преди Пако имах немска овчарка, за съжаление ми я отровиха. Много страдах, но.. животът продължава. От голямата немска овчарка минах на много мини. Имам Пако от 3 години.
Това означава ли, че не обичаш котки?
Не - ненавиждам котки. Аз съм т. нар. dog person и смятам, че хората, които обичат кучета, са много специални. Това са една каста хора, едно специално общество. Чрез разходката на кучето намираш приятели, попадаш в среда, в която кучето се чувства най-добре, защото получава нещо повече от всичко останало, което го заобикаля.
От известно време с ъгъчето на окото си забелязвам странни движения от страна на Пако, но нали съм любезна и възпитана, гледам Вики в очите и кимам одобрително на това, което казва. А всъщност дребният симпатяга си е открил интересно занимание – премества болтове, големи колкото лапичката му от единия край на офиса в другия и ги подрежда върху килимче пред вратата.
Ти посрещаш топло всички участници в “Гласът на България”. Това са непознати хора, пък и може би не всички да са ти симпатични, как успяваш постоянно да си мила?
Говоря с всички все едно са ми първи приятели. Нямам никакви предразсъдъци. На участия винаги имам директен контакт с хората. Ако се срамувам или се чувствам конфузно да започна контакта, защото аз трябва да го започна, нищо няма да се получи. Използвах опита си от сцената и в „Гласът на България”. Според мен и продуцентите точно това търсеха – личност, която да се слее с хората и те да почувстват водещия като техния човек. Човекът, с когото да са тъжни, но и да са весели с него.
Държиш ли се по различен начин с хората, които идват сами?
Става ми малко мъчно за тях. Но им казвам, че аз съм с тях и те не са сами.
Винаги ли си съгласна с избора на треньорите, ядосваш ли се, ако имаш друго мнение?
Не се ядосвам. Смятам, че треньорите са достатъчно големи професионалисти и преценяват каква да бъде реакцията им. Освен това, те имат и стратегия и когато сформират отборите си, я следват. Ако не се обърнат, това не значи, че човекът не може да пее. Просто те не търсят точно този глас. Треньорите също се състезават помежду си и въпреки приятелските си отношения, те са конкуренция и не си помагат. Имаше много участници, които аз харесах, но на които никой не се обърна. Тук вече го има и факторът късмет. Изборът на песен също играе роля.
Ама, Пакенци, ти къде ги местиш тези неща?! – с почуда възкликва Вики.
Вече и тя е забелязала, че Пако се грижи за интериора в офиса и го променя по негово лично усмотрение.
Добре, хайде носи, носи… няма да ти преча!
Разплаквала ли те е някоя песен, изпята от кандидат-участник?
Да, всъщност не една, а много. Ние слушахме толкова много хора. Знаеш ли, има страхотни млади таланти. Хора много млади, а със завършени, феноменални, обработени гласове.
Как успокояваш хората, които няма да продължат по-нататък във формата?
Гушкаме се, плачем заедно.
Имаш ли някакви предварително заучени реплики, които им казваш?
О, не! Реагирам на момента. Едната такава реакция не може да бъде заучена. Не можеш да бъдеш фалшив. Ако е така – веднага ще се усети. Трябва да му видиш очите на човека, за да прецениш какъв да бъдеш с него и как да реагираш.
Интервюто е взето през август 2011 г.
