Да съхраниш вълшебството на един красив миг, невинния поглед на новороденото, неподправената детска усмивка, майчина любов, която струи само от едно докосване  – всичко това само в един кадър. Надя Джамбазова улавя всички тези емоции, но не използва нито вълшебна пръчица, нито рибарска мрежа... . Нейното "оръжие" е фотоапаратът, нейната страст, хоби и професия - художествената бебешка и детска фотография.

Първо я омагьосали собствените й деца. След това просто си е останала омагьосана - от малките пръстчета, от настръхналия мъх по нежната бебешка кожа, от усмивките на бебетата по време на сън... Всички снимки на Надя Джамбазова можете да видите в галерията "Щрак детенце на портрет".

Разкажи малко за себе си – откога се занимаваш с фотография и какво те запали?
Фотографията ми е интересна от много време, още като ученичка бях запалена. Исках да кандидатствам и да уча, но тогава майка ми беше против, отказа ме, така се озовах в СУ и забравих за фотографията. Когато преди 4 години родих големия си син, като всяка майка му правех снимки всеки ден. Но нещо все ме човъркаше, че не е толкова хубав на снимките, колкото аз го виждам. Започнах да чета и да се интересувам и така започна всичко.

Първо снимах моите деца, които все още са мое вдъхновение, после  приятелските. Не след дълго започнах и запитвания от непознати да получавам.
Имам един куп успешни малки проекти – всъщност всяка фотосесия е един малък проект. Голяма гордост са ми две много стари снимки на големия син и татко му за реклама на голяма застрахователна компания, които са на билбордове из цялата страна.

Като сравняваш твоите детски снимки и тези, които сега ти правиш, какви са разликите?
Истината е, че аз имам доста бебешки и детски снимки, да не кажа хиляди. Моята баба е фотограф. Хубави снимки имам и съм й много благодарна за тези спомени. Основната разлика е, че са предимно черно-бели и са снимани на лента.

Когато снимаш деца, използваш ли традиционната за фотографите фраза „Виж откъде ще изскочи зайчето”, за да гледат в обектива? И с какво привличаш вниманието им, така че да се получи добър кадър?
Така ли? Не знаех за зайчето. Не, предпочитам да играя с тях, да им правя смешни физиономии. Песните също помагат. Много разчитам на родителите за разсмиването, особено когато детето е притеснено от обстановката и мен. За всяко дете или бебе е нужен различен подход.

Черно-бяла или цветна фотография?
Обичам черно-бялата, но има снимки, които са задължителни в цвят.

Какво те вдъхновява, когато снимаш?
Моделите ми, разбира се! Какво друго?!

Как избираш декорите или позите, в които детето трябва да застане, за да изглежда добре и естествено на снимките?
Декори почти не ползвам, когато снимам в студио. Предпочитам изчистените портрети и залагам най-много на непринудените изражения и уловени мигове. Когато снимам на открито, си подбирам просто някоя полянка с тревичка или местенце без много неща на заден план, които да отвличат вниманието. Децата изглеждат най-добре в естествените си пози и аз обичам да ги снимам такива, да снимам емоциите им.

Какво най-вече искат да запечатат на снимка родителите – усмивките на децата си, очите им, най-ранните им мигове след раждането?
Родителите искат просто хубави снимки и искрени усмивки. Често питам „Какви снимки харесвате, имате ли някакви идеи, които искате да реализираме?” В повечето случаи хората ми се доверяват и ме оставят да снимам, както аз го усещам.

Сблъскваш ли се със суеверия, когато трябва да снимаш бременни или новородени?
Не, за щастие клиентите ми са образовани и интелигентни хора. Страховете на бременните стигат до това дали ще изглеждат красиви на снимките. Знаете, че почти всяка бременна не се чувства добре в кожата си през последните месеци от бременността, заради 10-те килограма отгоре. Майките на спящите новородени пък треперят да не се напишка бебето по време на снимки и от други подобни, напълно естествени и очаквани неща.

Какво можеш да посъветваш родителите, които сами снимат детето си, за да получат добри снимки?
Колко се радвам на този въпрос... Ровя се често в конкурсите за детски снимки из мрежата и ми прави впечатление най-вече, че родителите допускат една голяма грешка като снимат децата си отгоре.  И сега искам да се обърна съм тях. Мили майки, клякайте, когато снимате децата си! Очите са най-важното нещо в един портет, но за да ги видите и снимате, трябва да слезете на тяхното ниво.

Коя е била най-интересната, спонтанна и емоционална реакция на човек, получил снимките си от теб?
Повечето са емоционални и ласкателни. Някои са многословни и с повече емоция, други са по-премерени, но пак искрени – въпрос на характер. Пишат ми мейли или на стената на фен страницата ми във ФБ, обаждат ми се по телефона или пращат смс-и. Много е хубаво, когато получиш похвала, и някой покаже уважение към труда ти без значение по какъв начин.