.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Уилям Голдинг ~ Човек е осквернен от собствените си дела, не от тези на другите

Евгений Милов | преди 3 седмици
Уилям Голдинг
Снимка: Wikipedia/Dutch National Archives, The Hague, Fotocollectie Algemeen Nederlands Persbureau (ANEFO), 1945-1989 Bestanddeelnummer
Днес се навършват 108 години от рождението на британския писател, автор на романа "Повелителят на мухите"

На 19 септември 1911 г. е роден големият британски писател и поет Сър Уилям Голдинг. Носител на награда "Букър" (1980) и Нобелова награда за литература (1983), той става световноизвестен с романа си "Повелителят на мухите" (1954). Днес се навършват 108 години от рождението на Уилям Голдинг, а ние отдаваме почит към живота и творчеството на писателя с уводен откъс от книгата в превод от английски на Димитри Иванов.

Уилям Голдинг
Снимка: Getty Images

Първа глава

Гласът на раковината

Русокосото момче се спусна от скалата и затърси път към лагуната. Беше свалило униформения ученически пуловер и го влачеше след себе си с една ръка, но въпреки това сивата риза лепнеше по него, а косата му се беше сплъстила на челото. Над опустошената растителност, която прорязваше джунглата като дълга рана, тегнеше влажна жега. Както се препъваше между лианите и прекършените стъбла, една птица - златисто-червено видение - се стрелна нагоре с писък на вещица; като ехо се разнесе друг вик:

- Хей! Почакай!

Листакът край опустошената ивица се раздвижи, посипаха се рой капки.

- Почакай! - продължи гласът. - Заплетох се.

Русокосият спря и оправи чорапите си с привично движение, за миг сякаш не бе в джунглата, а из родните места. Гласът отново се обади:

- От тези пълзящи работи просто не мога да вървя.

Притежателят на гласа се измъкна заднишком от гъстака, а клонките задраха по омазаното му яке. Голите му колене бяха пълнички и изподрани от трънака. Наведе се, отстрани внимателно тръните и се обърна. Беше по-нисък от русокосия и много пълен. Приближи се, търсейки къде да стъпи, и погледна през дебелите стъкла на очилата си.

- Къде е човекът с мегафона?

Русокосото момче поклати глава:

- Това е остров. Поне струва ми се, че е остров Онова там, в морето, е риф. Може би тук изобщо няма възрастни.

Дебеланкото погледна стреснато.

- Ами пилотът? Но той не беше в пасажерския салон беше в кабината отпред.

Русокосият се беше взрял в рифа с присвити очи.

- Ами другите деца? - продължи пълничкият. - Все някои трябва да са се измъкнали. Не е ли тъй?

Русокосият запристъпя с видимо безразличие към водата. Опитваше се хем да се държи естествено, хем да не показва прекалена незаинтересованост, но пълното момче забърза подире му.

- Въобще никакви възрастни ли няма?

- Мисля, че не.

Русокосият каза това тържествено; след това го обхвана радостта от осъществената мечта. Насред прореза опустошена растителност той се изправи на глава и се засмя на объркания образ на дебеланкото.

- Никакви възрастни!

Дебеличкият се замисли:

- Пилотът…

Русият спусна вирнатите си крака и седна на земята, от която се издигаха изпарения.

- Сигурно е отлетял, след като ни стовари. Тук не би могъл да се приземи. Самолет с колела не може.

- Нападнаха го!

- Сигурно ще се върне. Пълничкият поклати глава.

- Когато се спускахме, погледнах през илюминатора. Видях другата част на самолета. От нея излизаха пламъци.

Огледа нагоре и надолу ивицата от покосени дървета.

- Корпусът е направил всичко това.

Русичкият протегна ръка и докосна назъбения край на прекършен ствол. За миг лицето му изрази интерес.

- Какво ли е станало с него? - запита той. - Къде ли се е дянал?

- Бурята го е завлякла в морето. Ама беше бая опасно, като падаха тия дървета, а? Сигурно е имало още деца вътре.

Поколеба се, после продължи:

- Как се казваш?

- Ралф.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Как ви действа есента?